Играем със сърцето си на руска рулетка и целият ни живот е (место)престъпление, което само съучастниците ни могат да изповядат. И това е любов. Представяме ви новата публикация на 20-годишната Десислава Славова в списание „Нова асоциална поезия“.
*
играя със
сърцето си
на руска рулетка
убива
душата ми
запазвам
мълчание
докато любовта
не ни раздели
*
оставам по
голото ти
тяло като
затишие
преди буря
часовникът
отброява
последните
часове липса
на любов
*
позволих
на лъжите ти
да ме оковат
в собствената
ми вяра
*
морето е
мрежа в
която улавям
стъпките ти
към изхода
на сърцето ми
*
уязвими сме
да бъдем ние
затова продължавам
да бъда аз
*
отказах се
от теб като
куршум
рикоширал
в голата
ми вяра
голи
тялото ми
е религия
чиято изповед
са твоите
ръце
*
връщам се
на местопрестъплението
като всеки
виновен
жената на всички
мъже и никога
твоя
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018
