Ася Палева – Бунт

Лятото се излива като потоп над беззащитната земя. Огънят му иска да изпепели сърцето и сълзите. Остава свлачището от емоции, зариващо живота ни в най-новите стихове на Ася Палева, която с лиричния си бунт вдигна публиката на крака по време на апокалиптичното лятно четене на НАСП в Своге.

Александър Арнаудов

 

Метеорология

Августовската жега
се опитва
да изпепели
душата ми.
Няма
да успее,
понеже
сърцето ми
е още мокро
от недоизплакани
сълзи.

 

Плодовете
преживяха
своя
катарзис.
Сварих ги
на компот!

 

Паяк плете
мрежа
в стара
камбана.
Глупакът
не разбира,
че с първите
й звуци
ще загуби
и мрежата,
и живота си.
И ние като
него
плетем
планове
за бъдещето,
докато
Някой
не удари
камбаната
и всичко
се превърне
в музика.

 

Стар портфейл –
снимка на
семейство,
ключ,
икони,
изпълнена
бележка
с куп задачи
за ежедневието.
Ще кажат някои –
празно портмоне.
Но опонирам –
пълно е
с любов.

 

Устните ти
са скалпел,
който реже
сърцето ми
на парчета.
Мисълта за теб
е свлачище, което
не мога да спра,
дори и да искам.
Ще си легна
под луната,
а дланите ти
ще са купол,
под който да остарея.

 

Когато луната
не спи
и аз не спя.
Грея
с отразената
от теб
светлина.

 

Върху устните й
кипеше гняв.
Бунт
излъчваше
цялото й тяло.
Очите й
горящи въглени,
готови да
изпепелят
всяко мъжко сърце.
Какво друго
ти остава
освен
да се събудиш
и да се успокоиш.

 

Сезони

Лятото
се изля
като
пороен дъжд
над беззащитна
земя.
В мечтите ми
червенее
натежала от плод
есента.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments