Иван Пецев – Мъртвешки марш

Под стъпките на греховете чуваме само агонията на покоя. Сенките се извиват в мъртвешки марш, докато разказват за това, което ще остане от душите ни. Нямаме сили дори да поискаме прошка за себе си. Само тежките акорди на смъртта озвучават живота ни в новата публикация на Иван Пецев. 

Александър Арнаудов

 

Неделя не е за любов

Под стъпките ми
звъни марш от грехове
и в негов ритъм улични лампи
извиват сенки,
а зад грозните им лица
мръсни жартиери кокетно се смеят.
И в есента от гласовете им,
дъждове, капещи мечти
и аз
броящ звездите
по личинките на врата си.

Стъпчете всеки къс от мен, сестри мои.
Заплюйте дори храмът ми Божий.
А после …
После ще оплачем заедно душите си.

 

Опера за души

И зная, с едничкото си присъствие,
опустошавал съм цели вселени.
И с пречупеното крайче на студените си устни
на празнота съм ги обричал.
А сега
ето ме,
за награда, за справедливост,
аз съм властелин и роб
на злостния си сън.
И там в малката ми тишина-тежки акорди
В края на песента-

затворените ми очи човешки
И с тях
не за вечност себе си моля,
а единствено и само за прошка.

 

Erebus Odora

Разцъфтявам от тленни целувки и грях
за теб
и те събирам като пъзел от прах и пепел
за мен,
а ти прохождаш бавно по вените ми
като зараза.
Като бръшлян горчива
изнасилваш всяка моя клетка
и се превръщаш в храм
за грешните ми богове.
Разцъфтявам,
а ти,колекциониращата животи, откъсваш мене
за да ме запазиш между страниците си
като хербарий,
като грешната икона
в спренатите редове на една лъжа.

 

Зачатие

Мъниста от скъсан кръст
търкалят се освирепели
в следата ти.

Ти знаеше…

Тази усмивка, тези сини очи…

Знаеше…

Не биваше да оставяш
на въображението ми
повече отколкото е нужно

Не прелюбодействай. Не убивай…

Празнични камбани и тласъци в едно.
От масата паднал бокал с вино
и на пода в него ние
със свободните си тела.

В този град вече с една в повече са тайните.
В тази стая вече с едно в повече са сърцата.

 

*

Онази вечер, помня, валеше
и сигурен съм,
паважът тътнеше от силата на дъжда
някак като барабан от мъртвешки марш.
И тогава някъде, помня, заплаших те с любов
а ти, сигурен съм,
чу незаслужените ридания на жените
зад очите ми и
уви нишката от коприните пашкули в корема си
около врата ми.
Онази вечер, помня, валеше
и сигурен съм,
след като ритна стола под краката ми,
зад очите ми видяла си

заслужена тишина.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments