Георги Славов – Злото победи

Нашата муза е четирите сезона в които сме родени, в останалото време побеждава злото. Тогава морето ни говори на чужд език, който изнасилва сълзите ни. Наполовина хора сме, откакто се стъмни с най-новите стихове на Георги Славов.

Александър Арнаудов

 

1. Всеки поет си има завинаги по една муза
2. За мен спомни си в утрешната битка
3. Като бебе в тебе се вторачвам
4. Прегръщам се с картини и сън с призраци
5. Наполовина човек съм откакто се стъмни

 

1. Всеки поет си има завинаги по една муза
Май е месецът в който съм роден
И след това другите месеци нямат
Тежестта да местят
Клепачи
Обединете ги
Удвоете ги
Извадете ги
Изтрийте ги
Прикрийте ги
Май си остава камъкът и
Искрата на сътворението
В моето съзвездие
А другите месеци
Януари как ми се сърди
Понякога
И бучи
И бърза
И тежи и
Скърца
Март пък около шията ми се връзва
И ме оставя да вися
Някъде между облаците
Чака ме да се върна
Сред като той ме остави първи
Юни няма никакво значение
Там нищо хубаво не вирее
Само пустошти и самоти
От блянове и папрат
В деветия месец трудът
Ми остава награден
С неща които в името на пътя
По който не поех
Никога не са ми трябвали
Но ръцете ми пишат
Между текстовете което
Е останало
Останало
Декември го уважавам поне
нищо че е далечен странник за душата ми
Той страда и е смел

И понякога плаче
С бели сълзи
Това е похвално
Всеки по малко декември да е
Светът ще е по-влажен
Апропо
Музиката е създадена през декември
Февруари
За мене лично винаги е бил за успеха
Постигам го
И след това от върха стремглаво нагоре
Нагоре
Нагоре
А така искам да пропадна при жабите
Жабоците
Но крилата ми от болка
От изпаренията на блатото
Летят
Август
Е свят месец нищо лошо за него
Ще го браня с кръст и меч
Всъщност с думи
Толкова имам
Не го закачайте
Тук съм силен
За
Мария е
Десетият месец прилича
На нещо което не разбирам
Не знам на какво
Сигурно на усмивки без причина
И
Тичане без да те гонят
Инквизиция на душата ми
И кол забит на площада да изгарям
От вярата си
Април е почти май
Но не е достатъчно
Нищо не може да е май
А април е близо
Но сълзите му са от олово

И сърцето му е еластично
А аз прашасал по ставите от
Молитви
Какво да правя с живота
И тези които го разбират
Най-мразя на света ноември
Тогава умрях
Ноември е месецът в който аз загинах
И след това другите месеци нямам
Желание да местят клепачи
Ах
Разделете го
Разделете го
Разделете го
Разделете го
Разделете се
Всеки поет си има по една муза
Да му пази топло през зимата
През лятото
През есента пролетта
И другите сезони
Аз си имам една май
Нали те имам май?

 

2. За мен спомни си в утрешната битка – Мариас
Минимализмът в литературата
е
блажен
в живота е бреме и времето дори не лекува
минималистите
владението на вълка
нищо не предрече за падането
на луната
а толкова с нея си говореше
Сто години сантименталности
и нито миг чувственост
загивам с всички души
в мен
Сърцето е тъй бяло
когато разхожда се по залезите
и стъпква всички
дюни
и щом Мариас и времето обърне
ти черния си гръб

за мене ти спомни си в утрешната битка
когато утре лицето ти
погледне към вълците
и види себе си в луната
така започва лошото

 

3. Като бебе в тебе се вторачвам
Стар и пречупен морякът
С морето
Говори и спомня
Колко вълните са глупави и
Чужди
Когато океаните напуснат
Вишните от бреговете
Смеят се на всеки посетител
Дошъл на родния си град
Да се усмихне за последно
Всеки път
Битката тепърва ще настъпи
ще залязат брястовете
корените ще избягат
дървото ще окапе и
косите му
в пръст на мъртъвци ще
легнат
знам че приключи
и ръката която
ще протегна
Завръща се лозята
В дома си пиедестал
И до него
Тя
Навела чело
Сякаш камък я обзел
Не беше с коса
Нещо като длан
Причакваше знаещите че
Ще идат при нея
Много залези отминаха родното й
Място на земята
Който се вторачеше в нея
Реките рукваха от
Пресушените вулкани на сърцето
Му каяк
плуваха по течението

Което противно на мене
Нагоре се катереше
И така сълзите са пиедестал
Здравей е само дума
По капките вървеше сякаш
С наметало някогашно
Но тя
Оказа се очаквана от мене
Без дори да съм узнал

 

4. Прегръщам се с картини и сън с призраци
какво й има
на тази картина
колко скоро е сега
пази се от
земетресения и процепите
след това
паяците там гнездото си
от слама съчетават
Лени
В съседната ливада
Кучето ми те застреляха
А аз очи
Към стената вторачих
И в нея отраженията
Познавах
Пасиансът се реди
Търпението ми изтънява
От полицията в блатото се скрихме
До дебелите треви
Само темето се виждаше
И не ни познаха
Някои имат специални нужди
Нещо повече от пасианс и грижа
Ще ги спаси от обора
На нощта
В средата на картината стоя
Докато в тревата съм се скрил
Държи си снимки на кучето
Зад стената
За да може когато всичко се срути
Да го намеря отново
И то мене да намери

И да не губим половината си време
Аз да търся и мене
Да ме търсят
Дали да владееш два езика
И да имаш змийски език
На един език говорих и
Много съжалявах
Лицето което пълни
Кладенеца
И краде душата ми от простора
Караш ме да се чувствам по-висок
Отколкото съм
Обещавам
Че когато отида при вълците
Но само с теб
Само
Може би
Ще им разкажа
Че съм лек и безтегловен
Когато си спомням
И те ако решат да ме изслушат
Да изгледат танца на очите ми
Да изслушат шума на пукащите ириси
Ще се обърнат
И като теб
Луната ще изберат
Винаги луната ще печели
А отвъд луната е онзи
Който ми повтаря че съм единствен
Че вълците са като мен
И няма защо да им показвам белезите си
Те също прегръщат картини
И складират спомени за нататък
Не бях виждал вълк
Да спи
с призраци
преди
всеки ден е еднакъв
няма вълци ни луни
нощта е път такъв
където ходят само две
очи
и дори когато съм

преживял всичките луни
не бях виждал вълк да спи
с призраци преди

 

5. Наполовина човек съм откакто се стъмни
Нека да сме по-човечни
Всичко тук от чума е
Вените по небцето на дланта
Изсъхнали естуари без посока и
По тях
Бар далечен в морето
Се превива
Велика е играта на черешите
На ушите
Заедно окачени
Слагам една череша и за тебе
Стария моряк не го привличат ничий
Форми
Той видял е цялото кълбо
Да умреш е изкуство
Вземи ми всичко и при
Вълците ме заведи
Вътре е по-зле от отрова
Чувствам се жив
Когато намеря за кого да умра
Че аз съм в живота прашасал свещта
Която изгаря от двата края
Че играта не може да свърши без теб
Да знаеш, че си мижав
Дъждът да вали
В него да се скриеш
От хората
Доброто ти мислят
Върни се, мечта моя,
В ръцете ми
Няма по-голяма рана от неразровената
Чакам те към края на нощта
Поетът в локалите минава
Ще чакам докато в камък се превърна
Поетът в локалите
Камък се превърна
И ще съм мижав ти няма
Да дойдеш

Миглите ти ще пристигнат само
Като спомени маскирани
Чувствата ми са с теб
Злото победи без бой
Доброто просто се отказа
Нека да сме по-човечни
Изсъхнали естуари без посока
Велика е играта на черешите
Той видял е цялото кълбо
Да умреш е изкуство
При вълците ме заведи
играта не може да свърши без теб
Дъждът да вали
Върни се, мечта моя,
В ръцете ми
Камък се превърна
При вълците ме заведи
Като спомени маскирани
Злото победи без бой

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments