Георги Бутраков – Излишно тяло

Всеки има по едно излишно тяло, понякога то лежи до нас, а друг път до някой друг. Тогава това, което остава, може единствено да ни прави компания всяка самотна сутрин. Но няма да чакаме дълго, защото краят на света винаги идва с новите стихове на Георги Бутраков. 

Александър Арнаудов

 

Този мъж ще те обере
Не виждаш ли в очите
С всеки жест те пита
„Какво да взема и кое е скъпо?“

О да, знам, че се извиних
И той се извини
И в заложните къщи
Продават твои вещи
Само на най-отчаяни клиенти

И напразно се лъжа , че преди беше по-различно

А, да вярно….тогава ми ги подаряваха…

За какво са издигнати оградите
Когато и с добра дума се влиза

Щом съжалението отваря вратата,
Няма какво да се пази,
Ключалката е само подигравка

 

*

Две бедра се разтваряха
В лятна рокля на цветенца
Два анорексични крака
Прошарени със сини вени
Един чифт безлични гащи
Блеснаха безсрамно – че кой би им обърнал внимание
Изрусена грива обгражда най-тъжното лице

С брадичка от която може да запалиш кибритена клечка
И все пак и в тази физиономия царуваше
Надменност и самочувствие
Погледът в най-обикновените очи сякаш казваше:
Аз съм слаба и руса! Нима това не е достатъчно?
…Не беше…

Както и празните описания също не са…
Но какво да се прави..

 

Предварително празнуване

Мургав цигулар засвирва турски марш
Разбужда сапунената пяна в главата ми
Измива спомена от снощи
Проверката установи:
Имам студена бира и болки в кръста
Можеше да е и доста по-зле
Хм…исках да кажа нещо с това стихче
Нещо философско,басирам се
Е, never mind, no matter
Така безжалостно вие цигулката
…и бирата се стопли докато го писах….

 

*

Нямаше да спя, нали разбираш?
От нерви, от спомени
Причини да искаш
Нямаше да спя,
Ако не свършваха цигарите

Но необходимостта надделява
Пристрастеността си казва думата
Та припадаш по нужда.

Научаваш всякакви малки трикове
Да пиеш на гладно
Да разреждаш водката с бира
Минимум 5 вида алкохол на час
Дълги разходки с бутилка в ръка
Винаги да имаш нещо което те разсейва
Леглото да е неудобно
Кръста да те боли
Нещо да те боли
Да забравяш лица, аромати,вкусове,допир
Да ядеш колкото да не умреш
И да спиш когато свършат цигарите
Да не забравяш да нахраниш котката
Да имаш малки мечти за неща
Които не искаш наистина

И все пак и ти и други сте ми забити под ноктите
Под капака
В двигателя
В метафорите
В дупките в асфалта
Висите във въздуха
Сред цигарен дим и алкохолни изпарения
Които отдавна не миришат на нищо

Затворникът мечтае да се отърве от оковите
На които е навикнал

Които е обикнал дори
И макар да държи шперц, макар да държи
Ключа дори
Заспиваш само когато свършат цигарите…

 

*

Успокояваш ме,пишеш:
„Спокойно, в този град има всичко“
А и аз и ти , и всеки с два грама акъл
Знае отговора на незададения въпрос,
Но ми е омръзнало от празна сантименталност
Ала мразя кратки стихчета
Та чакай да ти кажа
Тук я няма миризмата на прясно нанизан тютюн под потна сушилня
Няма петна от черници по стари тениски
Няма го и лая на Нерон
Не че нещо от това ми липсва кой знае колко

Но най-вече , няма изходи
А и в рая да заседнеш ще потърсиш,
Ако не ключар, поне лопата…

 

Скука

По тавана има четири петна,

Едно от тях е от шампанско.
Има двадесет и една паяжини,
Не, двадесет и две.
Има пет петна по стените
Две са от кръв и две от сперма
От какво е петото – не знам
Има седем крачки в повече до тоалетната
Има три мухи върху трупа на котката
Има…едно излишно тяло в леглото ми…

 

Водката е еднаква навсякъде

Имал съм тази
Която се надяваш да те вдигне от леглото
Имал съм тази
Която се надяваш да те завие в него
Имал съм тази която е силно надценена
Въпреки че смърдеше на кал и на сцена
Имал съм тази с която почерпи
Която смърдеше на цигари и скрита ненавист
Ще имам тази още петнадесет
Минути
Ще помня миналата,само
до следваща
Имал съм тази която довежда до лудост
Имал съм тази която изправя
На кратко
Винаги имаше водка
Никога нямаше нищо друго

 

Направих каквото можах

Щях да подрязвам храстите и
Да разхождам кучетата
И щом ни доскучееше, щяхме да пишем
Любовна поезия и да се смеем един на друг.
Щях да боядисвам оградата, докато пускаш прахосмукачка
Щях да мия чиниите , докато простираш прането.
Щеше да ме убеждаваш да ходим на кино,
А аз да се оправдавам , че не мога два часа
Без цигара
Същото с театри и изложби, и другите глупости
Които те вълнуват.
Но съм лишен от огради, перални и кучета
От храсти и любовна поезия
Но и тебе те няма , така че всичко е точно

Напих се
Повърнах
Заспах
Ще повторя и утре

 

*
Лежах в леглото
Никога наше, но някога събирало ни двамата
Което горе-долу си е цялото описание на всичко
Беше изчезнала от него миризмата ти
Бяха изчезнали книгите
И всичките бутилки с бира
Снощи оставих няколко
За призраците на нещо което не успя да е
любов
Е, влязох с взлом и без разрешение
Прокраднах се тихо в ноща
Е, може би, не чак толкова тихо
Но ме гонеха сънища-спомени
Май ме гонеше просто пиянство
И поспах ,за сефте от отдавна
И простих се със всичко, Прости!
Че сред всичките жени забравени…
…И тебе забравих уви. ..
А легнах си там да си спомня.
И спомних си…
Че съм смъртен
Щом завиха сирените..

Синьо-червено редят се
В ноща принудителен вой

И тук трябвало да ти благодаря
За всичките тайни пресечки

Твой бъдещ и минал затворник

 

*

Неща които не трябва да се пишат
В стихотворения

Имам мензис по чаршафите,стените,
Брадата
Лежа , пуша и си рисувам нещо по корема,
А ще е добре да стана и да си измия хуя,
Че засъхнал мензис не излиза лесно.
Но ми харесва така, прилича на смъртоносно оръжие.

А тя май наистина умря
Или замина
Или поумня

Все тая
Светът е пълен с хубави жени
И всичките кървят
Понякога върху чаршафите , стените и брадата ми, но по-често другаде

Понякога заминават
Понякога поумняват
понякога умират
Опа, тук се обърках малко

А да,неща които не трябва да се пишат в стихотворение:

Щастлив съм!

 

*

На този който я държи сега
В ръцете си

Честито!
Спечелил си я честно
Както се печели сифилис

Няма страшно, братле
Ще се видим скоро в
Пукнатините на забравата
В някой разговор, сравняващ пишки

Щеше ми се нещо по-обнадеждаващо
Да завърша малко по-сладникаво
По-поетично,някак си
Ама живота продължава
Обла-ди,обла-да
Не се сещам за по-сладникяво от Бийтълс
Сори….

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments