Елина Иванова – Тайната вечеря

С удоволствие ви поднасяме Тайната вечеря на Елина Иванова, в която основното горещо
блюдо е любов. А отмъщението и предателството се поднасят винаги студени.

Ива Спиридонова

 

*
Поканен си на Тайната вечеря.
Ела, ще хапнеш и ще пийнеш,
аз ще ти позволя да ме целунеш.
А после поседни на масата,
при Юдите
и ги попитай вместо мен:
„Не е ли странно как човек,
що нивга не отпивал от бокала
на таз божествена напитка,
наречена Любов,
възпява нейния
неземен вкус?“

 

*
Той премята ръка
през кръста ми
и ми казва, че се чуди
какво би било
в този момент
да си мъртъв:
да не чувстваш,
усещаш нищо
и просто те няма.

Как се върви към прогреса
с камък на шията –
саморъчно завързан.
Как се подготвяш за нещо,
което не виждаш.

Казва ми също,
че се пита
защо мълча
и откога
съм толкова студена.

 

Дъжд

Отново седя в автобуса на път за вкъщи и прокарвам ръка по замъгленото стъкло.
Виждам дъждовните капки, стичащи се по него, сякаш сълзи по разплакано лице.
Замислям се.

Кога те видях за последно? Кога моите сълзи бяха дъжд? Кога бяхме щастливи?
Все трудни въпроси, а отговорите – болезнени.

И се питам, взирайки се през прозореца, дали небето също е тъжно и страда.
Може би да, нали затова вали?
Мъката тежи.

Оставям чадъра и слизам. Той не ми е нужен.
Вместо това вървя под дъжда, а сълзите ми се сливат с тези на моя приятел, Небето.

2014 г.

 

Помниш ли?

Чудя се дали ме помниш?
Твърде вероятно.
Такава като мен
не се забравя лесно –
студена, тиха, мрачна
като есенна мъгла.

И аз те помня, мили,
бъди спокоен.
Един палач вовеки помни
първата си жертва,
която е посякъл
с каменното си сърце.

 

Вчера, днес и утре

Ще ти кажа сбогом
вчера, днес и утре
и така, докато не престане
да горчи.
Ще ти го казвам
всеки ден, защото
ти самия не посмя.
Дори не пожела
да се сбогуваш.
Просто си отиде.

 

Опит за хайку

лятна вечер
пуша чужда цигара
капка я гаси

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments