Стойко Русев – Теорията на разрухата

Представяме ви Теорията на разрухата на Стойко Русев – млад поет от Свиленград и любимец на публиката по време на живите четения на Нова асоциална поезия. Всичко е епитафия, цикличност и геноцид преди Страшния съд на любовта.

 

Геноцид

думите
удрят товарен влак
откатът
в сърцето
ще взривя окопа на самотата
да ме прощават
невинните чувства вътре

 

За наранената кода (R and M)

във всяка вселена
умирам по различен начин
разнообразието
е красотата на живота
смисълът липсва
навсякъде

 

Цикличност

изгризвам бурените на
отчаянието
с очите си
после
ги присаждам
с душата си
на следващата
вселена от лед
и така
до страшният съд на любовта

 

*

виковете отпечатват
болки от вътрешната страна на черепа
дамгосват душата
с имена
бягащи от оковите на забвението

 

Pain

крясъците ми падат
тихо в застоелия въздух
когато докоснат земята
тъпанчетата прокървяват
ще я усетите впоследствие
добрият самарянин
споделя всичко

 

Серенада

ако знаеш какво ти пиша
няма да дойдеш
на ръба на вселената
където свиря
на последната струна
от теорията на разрухата

 

Епитафия 

писа грозно
живя плахо
прегърна смъртта
и я обеси
с пъпна връв
от думи

 

изпий морето в очите ми 

остави
солници докъдето погледът стига
сълзите на звездите
правят пустиня
фосили от усмихнати погледи

 

епилог 

празни редове
за киселинен дъжд от спомени
падащ
отдолу нагоре към душата ми
смъртта прощава
разликата в края

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments