Христина Гутева – Красиво да падаш

Христина Гутева продължава да пада красиво в бездната на поезията, докато очаква излизането на първата си стихосбирка „Коренът е цвете“. Успех и на добър час!

 

*
красиво да падаш
като лист от дърво
перо от птица
езикът
който най-трудно се учи

 

дъждът не е
цветът на забравата
изповед е
на очите
останали без думи

 

понякога
имаш нужда от буря
за да се прибереш у дома

 

без теб
единствено
димът от цигарата ми
свидетелства за моето съществуване

 

*

кое е непосилната тежест –
да помниш
или да забравиш?

 

*
не тъгата е сълза в окото
мисълта е сълзата
сътворила
тъгата

 

*
всички искат да избягат от болката
а дори не подозират
че тя е опората, която ги крепи

 

тримата от запаса
живот и смърт
на възел с любовта

 

*
Не ме ли виждаш в мрака
и в светлината
няма да ме откриеш
там всичко отдавна е мъртво.

 

свободата е мъртва
защо иначе
ще има паметник

 

онзи страх 
да обикнеш някого
за да не би да го обикнеш

 

жив си 
благодарение на нечия смърт
на кого ще дариш твоя живот?

 

търся слепец
на когото да даря
очите си
откакто си тръгна
те ми пречат да те виждам

 

изкуството
опитвайки се
да избягаш от себе си
все по-ясно се виждаш

 

целувката е изповед
преди да ме целунеш
бъди сигурен че устните
които желаеш
са мои

 

*
не е нужно да умирам
за да напусна този свят
родих се в него
но живея отвъд

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments