Христина Асенова – До дъното

През септември Христина Асенова може да ни доведе до дъното на душата ни и да изкара страха. Тогава не можем да извърнем очи нито от слънцето, нито времето, в което любовта я няма. Затова всеки следващ път отговорът на въпроса „Как си?“, ще бъде последното нещо, което виждаме преди ада.  Вдишваме и съществуваме между емоциите от новите стихове на Христина Асенова. 

Александър Арнаудов 

 

изкривена перспек(ти)ва

страхът кара
вълка
да изглежда
по-голям
отколкото е

а болката –
теб
по-необходим
за мен
отколкото си

 

на читателя

две неща
да знаеш
докато четеш
първо:
аз нямам
нужда
от съчувствие
защото вярвам –
музата ми
е заслужила
всяка
бяла рима

и второ:
обичала съм повече
отколкото съм писала

(и ето това
не го заслужаваше)

 

*

Хичкок е казал
че всеки се наслаждава
на хубаво убийство

сигурно затова
ден след ден
изписвам онова
което ти извърши
в мен

аз и ти сме
просто (ката)строфата
от която зрителя
не може да извърне очи

 

*

направи си услуга
следващият път
в който ме
помислиш
за беззащитна
и ме погледнеш
сякаш ловец
опънал тетивата

сети се
че слънцето е само
олицетворение
на хълбоците
на сърната
а очите й
са пълни с рими
(за теб)

за нагрАДА
(задето дочете
до кРАЯ)
имам само една
дума
за тебе

бягай.

 

*

когато времето
е лошо
умните хора влагат в бижута
а когато няма любов
поетите –
в стихотворения

 

*

онова
което не ме убива
ме кара да му
посвещавам
повече стихове

 

циганката, която гледа на кафе

и трябва
да изпиеш
всяка черна
горчива капка
за да стигнеш
до дъното

защото само от там
се вижда ясно
бъдещето

 

*

ако четеше
стиховете ми
нямаше да ми задаваш
глупави въпроси
от типа на
“как си?”

 

*

интересен е фактът
че най-много
се молим
на онези
които ни обичат
най-малко

което
обяснява
много неща
за религията

 

затъмнеНИЕ

животът
се случва
в слънчевото време
на очите ти

а тях
не съм виждала
така отдавна

а това ще обяснява
дъждовното
лято
(в моите)
нали?

 

*
за любов
дето я има
няма какво
да се пише
тя просто се
вдишва

но
за любов дето я няма
какво писане пАда

(и затова още пиша за него
но не и за тебе)

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments