Райна Вакова – Слънцето е дълго като опело

Представяме ви най-новите стихове на Райна Вакова във вълчия, септемврийски брой на списание „Нова асоциална поезия“. Когато слънцето е дълго като опело, Бог минава толкова близо, а вълците в нас потъват в светлината.

 

Вълкът в мен е лесен за убиване

Дълго като опело,
слънцето пълзи из равнината.
Бог минава толкова близо.

 

*
Само с теб така се разминаваме,
сякаш и земята ни тежи,
губим си обувките
и после не ни стават.

 

*
Има причини за този път.
Отивам за вода
със дъх на здравец
и всичко е припряно.
Спъвам се и падам.
Пияна сянка,
убежище за сова и авлига.
Дали защото на полети
е задлъжняло лятото,
животът е наполовина?
Та само миг,
новороден и вечен,
от капчицата може
да прелее.
На щастието на вратлето
ключе не се люлее.
Четеш ли нотите в росата?

 

*

Вълкът в мен
е лесен за убиване.
Смигни на лунния циклоп,
влезни в капаните
на тишината му,
разкъсай струните на
някоя бреза
и пий вода от стъпките
на самотата.
Последната му чаша
с кръвно вино
излей в отворените
рани
на времето,
което се страхува,
че миговете стават
празна паяжина…
и ти не искаш вече
да убиваш.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments