Айча Заралиева – Желания

Представяме ви най-новите стихове на д-р Айча Заралиева, която подготвя излизането на най-новата си стихосбирка, в тринадесетия септемврийски брой на електронно списание „Нова асоциална поезия“. Живеем далеч от всичко, в което сме вярвали и животът ни отива по дяволите, но дори скелетите от миналото ни искат още от него и да бъдат обичани. Искрена до болка, агонална поезия, витална като отчаяние и силна като надежда.

 

*
Чертая пунктири по картата
Броя звезди
Чакайки по пероните
Животът ми отива по дяволите
Не разбирам празниците на другите
Пак ще се събудя от изгрева
Сама
Далеч от всичко
В което съм вярвала

 

*

Първият юлски дъжд
напълни всички дупки.
Шахтите отново преливат.
Единият булевард се превърна в езеро.
В чакалнята на гарата
смърди на мръсно,
на порок,
на мизерия,
на тих ужас.
Спасението идва
бавно
по релсите.

 

*
Когато си тръгвах вчера,
знаех, че те целувам за последно.
Още те обичам –
такъв какъвто никога не си бил –
мой.
Още съм такава,
каквато винаги ще си остана –
твоя.

 

*
На високото,
под небето,
си по-близо
до имагинерния си бог
който не те чува.
Крещиш желания,
а трябва да ги шепнеш.

Твоят бог не те чува.
Само гледа как живееш.

 

*
Щастието обича тишината.
Мечтая като молитва –
шепна безмълвно
да видя изгрева
и утре.

 

*
Мургави пръсти тичат по клавишите
Един едър мъж пее
Цигански романси
Един акордеон
Измъква най-тъжните спомени
От сърцето ми
Няма къде да се скрия
Да плача
А имам нужда от пречистване

 

*
Всички скелети от миналото
оживяват в сънищата ми.
Алчно искат още живот
и да бъдат обичани.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments