Красимир Вардиев – Не чувствам смъртта

Никой няма да ни попита, за да чуе, че днес не чувстваме смъртта. Дори старата любов няма да се сети за нас, когато живеем и умираме. Рушим спретнатите къщурки на грандоманите с новата публикация на Красимир Вардиев. 

Александър Арнаудов 

 

Никой не пита
Как се справяш
Прието е да се оплакваш
Трябва да се обясняваш
Никой не пита наистина
Как си
Това е просто формула
На отживяла учтивост
Отговорите шокират
Ако са истина
Днес не чувствам смъртта
Отвратително благодаря
Дробовете ми са пълни с бълвоч благодаря
Експлоадира ми нов кътник благодаря
Косата ми капе равномерно благодаря
Но точно днес
Не чувствам смъртта

 

Шапка с кадифено цвете

Имала си майка ми женицата
Шапка с кадифено цвете
Половин дузина болести
Шапка с кадифено цвете
Всичките потенциално фатални
Шапка с кадифено цвете
Никоя достатъчно напреднала
Шапка с кадифено цвете
За да я пенсионират
Шапка с кадифено цвете
Затова си работила докато паднала
Шапка с кадифено цвете

 

Бешеньова

Отвъд половин Европа
През девет реки и гори
Сред поляните на Словакия
Замъчето с четирите кули
Зад бялата си оградка
Под зелената си планина
Бяла спретната къщурка
На някой грандоман
Мечта въплътена в тухли
Наблизо живее старата ми любов
Вечер се разхожда до замъка
Надали се сеща за мен

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments