Катерина Стойкова – Втора кожа

Катерина Стойкова е автор на няколко поетични книги, включително Птичка на перваза (ИК Знаци, 2017), Как наказва Бог (ICU, 2014), Бодливото прасе на ума (Broadstone, 2012) и Въздухът около пеперудата (Факел експрес, 2009). Тя разделя времето си между брега на Черно море в България и хълмовете на Кентъки в САЩ. Катерина пише, живее и мисли на два езика. 

ВТОРА КОЖА, ICU 2018 

 

Страхът е дъното, което копаем с отчаяни спомени. А омразата ни отпраща към нови пропасти, в които не съществуваме. Тъгата разпъва миналото в себе си, но накрая ще остане само светлина. Надеждата и болката възкръсват за вечен живот в стиховете на Катерина Стойкова от нейната последна стихосбирка „Втора кожа“. 

Александър Арнаудов  

 

Добре дошъл, Страх от баща ми.

Време е да те извадим
и разпънем на простора.
Виждам те, втора кожа.

 

Терасата на осмия етаж

Ако нещо ти се случи,
ще се хвърля през терасата.

Ако те хвана да пушиш,
ще те хвърля през терасата.

Татко спря да ме удря: Ето, викай за помощ!
Разсмя се и отвори вратата към терасата.

Татко се ядоса и започна
да влачи мама към терасата.

За да направим повече място в кухнята,
преместихме печката на терасата.

Преструвам се, че получавам оргазми, когато правим секс,
признах на първия си бивш съпруг на терасата.

Когато пристигнаха гостите за погребението
на мама, татко се скри на терасата.

Цяло лято чаках американeца, с когото си пишехме писма,
докато миех прозорците на терасата.

Бракът ти ще трае не повече от три години,
каза татко, докато пушeхме на терасата.

Когато заминавах за Америка, погледнах от таксито и видях
как най-добрата ми приятелка ми маха от терасата.

От всичко мога да се лиша,
освен от терасата.

Катенце, няма нито рай, нито ад.
Има я само терасата.

 

Как си, Дете?
Прогорена от омраза към себе си.

Как си, Дете?
Като накърмена с кръв.

Как си, Дете?
Пропадам от една пропаст в друга.
Не ми се скача от терасата.
Но чакам смъртта.

 

Веднъж, като удари звънецът на последния час,
другарката Паскалева ме извика при себе си и каза:

Катя, искам да те питам нещо. Защо си винаги тъжна?
Винаги си тъжна. Защо?
Все едно ме удари ток, толкова бях изненадана, че някой
иска да знае как се чувствам.
Погледнах я и онемях.
Помисли си, каза тя, и ми кажи.
Добре, съгласих се.

Беше петък вечер. Започнах да мисля. Мислих цял уикенд, както и понеделник, защото във вторник имах час при нея. Не казах на родителите си. И не помня какво измислих като отговор, но помня, че бях готова да ѝ го дам. Отидох в клас. Вълнувах се. Търсех очите ѝ. Тя не се издаде, че очаква разговор. Часът свърши. Аз почаках тя да ме повика при себе си, но тя не го направи. И аз разбрах – беше забравила. Или вече не искаше да знае.

 

Разговор

Татенце, защо ти е тъжно лицето?
Защото майка ти почина, Катенце.

Защо ходиш всеки ден на гроба, татенце?
Катенце, тя всеки ден е там.

Татенце, възглавницата ти горчи от сол.
Това въпрос ли е, Катенце?

 

Той живее, все едно миналото
не съществува. – Аз

Той живее, все едно миналото не съществува.
Аз живея, все едно миналото не е минало.
Мама отмина.
Беше на 47 години.
Мама е минало.
Татко живее, все едно мама не съществува.
Аз живея, все едно мама не е минало.
Миналото отмина.
Беше на 47 години.

 

Благодаря ти, Подозрение,

че не те обичат.
И как биха могли, като разбират,
като и сама се виждаш
колко струваш. Колко струваш?
Наистина, питам те.
Нали майка ти винаги казваше
да си знаеш цената.

 

От тази дупка

нищо повече няма
да изкопаеш.
Стигнала си дъното
на това, което мислиш,
че е дъното.

 

Тъгата

в главата е различна
от тъгата в гърдите.
Остави едната
да падне, позволи
на другата да свети.

 

Добре дошъл, Момент,

в който се поглеждаш в огледалото
и на рамката забелязваш
нарисувани седем рози.
Поне пет от тях изглеждат отворени,
като че крещят от ужас.
Устите им имат зъби.
Колко недобре трябва да бъдеш,
за да видиш това?
Вторият ти бивш съпруг заяви:
Ти си повредена,
и ти каза да.
Две от розите приличат
на нормални цветя.
Въпреки че едното
виси с наведена глава.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

 

 

 

Comments

comments