Васил Прасков – Животът е смърт

Септември ще бъде май, когато животът стане смърт – тоест винаги. Есенният брой на списание „Нова асоциална поезия“ продължава с пролетното тайнство на края на Васил Прасков.

 

радост

не се лъжи –
всичко е изгубено

моли се

Бог да го намери
преди теб

 

тишина

все по-малко има
със света какво да си кажа
все по-малко споделено мълчание
все по-малко неказани думи

 

родопската баба

тя не говори човешки езици
но знае смисъла на живота
и няма да го каже

 

bdsm

стои срещу мен
иска ако има друг живот
да срещне емили дикинсън
и да помълчат заедно
удрям го
нощта обръща другата буза

 

паркът на свободата

опитомяваме любовта
като вълк с уста от светлина
захапала небето

 

едип

избоде очите си
защото разбра
че любовта е винаги сляпа

 

кръщение

всеки е виновен за всичко
пред всеки
слънцето се сраства с небето
започва да вали
твоята кръв и моята
сапунът мълчи на иврит
някой се кръсти
и си измива ръцете

 

вечност

сърцето глухо бие в мрака
като часовник
отмерващ нещо което го няма
но само то винаги знае
колко е часа

 

софийски гларуси

сърцето е мускул
който изпомпва живота
за да летиш
над празното му море

 

смъртта на патрокъл

умираш

сърцето ти
е ахилесова пета
надупчена от стрели

троянската война не е за троя

 

прокофиев

в шест сутринта
софи маринова
пее че любовта е отрова
в девет
всички отровени
слушат ромео и жулиета

 

възпитание на чувствата

люлин се самоуби
дилърите си отрязаха ушите
блокът обяви спасение
таваните опряха небето
асансьорът падна в ада
кучето на съседката
се превърна в пеперуда
и отлетя

 

скорост

животът е надценен
обичам съвършенството да не правиш нищо
светлината е тъмна
като котка която ражда в гаража ти
слънцето

 

движението винаги те бави

в лятото на смъртта
сиамските сърца
получават нулева доза
небето пада по очи
само с дрехи си истински гол
в коридора на влизане
и излизане

 

море

лятото влиза в сърцето
бързо като хероин
усилва звука на смъртта
ахтопол намира последната си вена
и се самоубива

 

зима

слънчевите зайчета
станаха лунни

нямам приятели

мога да кажа всичко
само на това стихотворение

 

lost highway

искам стихотворението
да каже нещо
но то мълчи
като бог във филм на бергман
думите пътуват
за швеция или ада
заедно с мен

 

жертвоприношение

светът е ерогенна зона
и трябва да си сталкер
да оцелееш вместо себе си

 

тарковски, краят на огледало

животът – това са две жени
едната е момче
а другата – момиче

 

експресионистично календарче

ухото на ван гог
срещнало стъкленото око
на гео милев
и се родило
нямото кино

 

висшата лига

няма нищо по-тъпо от футбола
гледам мачове
защото ми напомнят за теб
когато всичко беше просто
когато бяхме щастливи

 

only lovers left alive

учиш ме да готвя
когато спагетите са готови
ми показваш как да
нарежа нещата за соса
и да счупя едно яйце
после заедно изяждаме
сърцето ми

 

сърцето ти разпънато като чадър на плажа

сърдиш се
че не те обичам
докато съм бил на море
кракът ти е попаднал под една от машините
в халето където работиш
треперил си от болка и страх сам
докато не ти бият обезболяващо
след седмица ще свалиш гипса
и ще се върнеш при мен
някъде другаде

 

антропология на познанието

вече се научих
да ти се обаждам
40 минути след като
си ми написал по вайбър:
„добро утро“

дотогава се разсънваш
пиеш кафе
слушаш лепа брена
и мразиш целия свят

след това знам
че трябва да те обичам
докато отново се събудиш

 

гробище за домашни любимци

когато умираш в мен
е винаги тъжно
знам че имаш
още осем живота
но винаги преяждам
с котешка храна

 

cocteau twins

ако поезията
е звярът
красавицата
е смъртта

 

стюардеса

самоубих се
отидох в банята
пъхах хапчета в дупките на хавлията
трупът ми събираше в кухнята фасове
дишах с белите дробове
на смъртта

 

задушница

451° по Фаренхайт
за книгата на живота

 

хроника на една предизвестена любов

всеки ден е различна болест
спазваме разлепените разписания на смъртта
по автобусните спирки
във вечната памет на тялото
няма никога да сме живи

 

любов

/на Ивайло Мерджанов/

животът е смърт

всичко останало
е поезия по въпроса

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments