Ивайло Мерджанов – Рестарт на цирка

Новият сезон на Апокалипсиса започва с фаталния брой 13 на електронно списание „Нова асоциална поезия“ и свършва отвъд с Рестарт на цирка на живота от култовия фронтмен на есхатологичния декаденс у нас – Ивайло Мерджанов. След края на света не ни остава нищо друго, освен да почнем отначало.

 

въпрос от гражданинът бонапарт

поезии се намират
хора има ли

 

победителя си ти

любов с любов се забравяла
но аз помня всички които си заминаха
помня дори и тия
които няма да се появят

не затварям никакви врати чуй ме
просто не мога да строя къща
върху илюзиите на този свят

сега ми кажи истината в която вярваме
не знаеш какво ще донесе утрешния ден
е нека тогава донесе
ако не любов поне забрава

останалото ще е поезия в която
няма да има и милиметър от сърцето ми
в проваления ми живот
и нещастен опит да обичам

както трябваше
както трябва
непоколебимо чисто истински

колкото до теб любов ти си
моят урок по умиране

вече не търся не чакам и не моля
било каквото и единственото
което ми остава е да се завърна при теб

отвъд

което тук означава

при Бога
при светлината
при любовта

при теб

 

преди вечността

докато паля цигара
се оказва че вече една
гори в пепелника до мен

тя е за теб
а те няма

 

есхатология

когато смъртта
се казва любов
това е спасение

 

adagio без нотопис 18.7.18

светлината идва и отминава
светлината остава

 

последовател

с мъдро и грижовно сърце ме съветваш
обичай тия на които им пука за теб
а аз цял живот обичам онези
които са способни
най-вече да ме унищожават

и зная
че си като мен

 

трагедията

стиховете ти са истински
любовта не

 

следи

от теб останаха
шепа фасове camel
белег от чаша вода върху масата
и липса която ще ме прати
при теб или в гроба

 

изкуството

е като порното
всичко е истинско
и все пак
нещо не е наред

 

шизофрения

казаха ми
че няма да се оправя никога
как познаха тъпаците
че няма да те има
никога

 

право на човека

единственото право
коетo ти даваш
e да се разруша напълно
и да изчезна

възможно ли е
да не те обича човек

 

само че отвъд

след цялото безумно
вървя след теб гонене
накрая ще се окаже
че ще ме догониш ти

 

green lovers

когато се счупиш
качествено разбираш
колко си счупен всъщност

 

блажени

издалите книга с поезия
два пъти блажени
неиздалите

 

изоставен

обичаше да казваш
в сърцето ми има място
за повече от един
аз не съм един
много сме отвътре
и всеки за теб е никой

 

греда & автогол

е абсолютно всеки стих
в който съм написал
обичам те

 

мимолетие

животът ми сякаш
е ръководство
за слаба вяра ти ми каза
обърни се към Бог
обърнах се
и видях само теб

 

undo it

когато сърцето се строши
пътища много изход
само един –

Ти

 

нови състезания за поезия

късно е братя
за всяка награда освен
вечността

 

пътят

е красив като лъжа
от начало до край
не разбрах нищо

 

зарежи поезията овреме

всеки мой стих е гроб
в който има място за двама ни

 

питат ме

за кого пишеш тия неща
вече не знам и аз
със сигурност не за себе си
кой остава в уравнението
освен тази която
не чете нито ред от тях

 

рим го няма

в картата на душата ми
всички пътища
водят до теб

 

видяно

тази нощ звездите
като златни паячета
плетат мрежата в която
държиш сърцето ми

 

на съавторите

поезията
е паднал ангел
нещо като вас
но много по-зле

 

любов

поет няма да те направи
нито мастиката нито болката
нито смъртта

нещо друго ще да е

 

спомен без значение

когато преди години
строши онова в мен което сияеше
не знаех че е завинаги

завинаги трябваше
да си ти

 

изгубените

да най-близките свои
отдавна тука ги няма
в бетонни усои изгубени
играхме лъжлива игра
но ето опитай и ти – намини
по познатата улица прашна
няма как да ме срещнеш сега
няма ги близките свои
няма никого няма и как –
всички избягахме в Рая

 

съветският учен обяснява най-общо
как се стига дотук [ссср, недатиран запис
от приятел]

и първо има тежки удари върху душата ти –
после идва огромен неистов страх в пристъп
нечовешки уплах зверска болка с години и плач
накрая ако си жив след това оставаш сакат духом
каквото и да сториш влюбен невлюбен оставаш сам
през това време някои приятелчета хихикат правиш се
казват и вече не сте приятели неизбежно идва мисълта
да сложиш край на агонията в мрака на тоя ад и самота
неспособен си да прескочиш вече и тоя огън отчаяние
което плаши всички наблизо искаш надявяш се да те
няма вече ако и после си жив пишеш поезия и ако
си още жив споменът свети в мозъка ти с черна
светлина и ужаса на това гори в теб до отвъд

 

отровата

устата ми люти
от никотина и цианидите

само целувка може
да спаси нещата

 

ти ме направи поет

какво очакваш сега
когато е твърде късно
за благите самозаблуди

 

на това е равно

мастика коняк коняк мастика
неприятни изводи за живота –
добре че има нещастна любов

 

среща при гроба на слънцето

когато слънцето слиза
в гроб поетите
спират да вярват в тъмнината

 

в чернотата

/не вярвам само в това
което виждам

Васил Прасков/

нощта е некролог
украсен със звездички
те се обичаха
те умряха

светла памет
мир на праха им

 

светлина и любов ни остават като за начало

сега бих те прегърнал
за никакви думи нямам сили

аргументът на смъртта
работи винаги

 

великата муза

не си цветаева
по-голяма курва си от нея
уважавам

 

съучастници

с фотев се забърках в поезията
с теб се забърках в любовта
неразличима от смъртта помниш ли
при всички случаи печелим
докосна ли те
ще засветя в тъмното

докоснах те
светя

 

конвой

крачка встрани значи бягство
цял живот исках да обичам една жена
оказа се че обичам доста повече ако бащите ви
са пили силни вина и са яли диви свине
как очаквате крушата да не заплюе дървото
крачка встрани значи разстрел
първо обичаш после чукаш и обичаш
след това чукаш без да обичаш след това
сестричке права беше нужно е да опитам да се обърна
към абсолютната си самота духом да се завърна
да се потопя в стария океан на болката но сега
поздравявам те стар океане
ти караш дори най-тежките машини на хората
да танцуват валс грациозно елегантно леко поздравявам те
но сега си спомням стиха на денис който ме порази
някои страдат от любов други имат истински проблеми
крачка встрани значи бягство конвоирането не спира и в свободата
любовта която убива не защото е зла и раняваща гибелна
а защото е липсваща отсъстваща няма я в недостиг е грижата
накрая нито обичаш нито чукаш нито си жив нито си бил
стометрова пробойна в сърцето ти когато
нахлува ледената вода кръвта на изоставянето
нямаше как да получа по-ясен знак кой ще те обича сега
нямам истински проблеми освен че няма любов
това е истинския проблем това е винаги проблема
не чети ме с гняв вярвам ти като на брат
събрахме в едно лотреамон ницше и денис
крачка встрани значи разстрел поздравявам те стар океане
и повече за Бога не искам сълзите да те препълват солта
и болката това тъмно дъно вечно безкрайно непоносимо
като грехопадение като гордост като смърт
дъното на болната ми самота светлината
пресича пролуките на буквите и в текста нахлува
онова чакано с хилядолетия спасение виждам
всички чисти лица сияещи усмихнати добри светли
няма вече крачка встрани разстрел на свободата няма
и тези думи спират да значат каквото и да е освен обичам те

 

и още си жив след нея

ако любовта е преминала
не е било любов
било е нощен скок с парашут
отворен по чудо
в последните сто метра

 

съседи

ти гониш гълъбите на терасата си
аз ги храня на терасата си

всичко е ясно

 

планът

пиша поезия само когато
всичко ми изглежда
напълно безсмислено
тоест всеки ден

имам план за втората
петилетка на огорчението

да спра цигарите (не тия)
да намеря любовта (не тая)

да не се самоубия
да изтрая (някак) до момента
на изгряващия оттатък гроба смисъл

аргументи
срещу плана
приживе
не се приемат

 

оставяй копелето да пукне в самота

не желая пак да ме намираш
искам да се скрия в сълзата ти
която никога не се отрони за мен
най-сигурното място на света
несъществуващата любов

 

вълците

които живеят в душата ми
често са по-добра компания
от хората

 

гражданинът бонапарт отхвърля идеята

знам какво ще стане –
ще се появиш отново любов
ще има влюбване до абстиненция
ще напиша най-добрите си стихове
ще се уплашиш от силата на порива ми
ще се разделим като полупознати или никакви
ще запазиш някакъв миг хубав красив и умрял сякаш
закарфичено насекомо в слепия инсектиарий на спомените
после ще продължим всеки надолу или нагоре зависи от болката
след това ще науча че си съвсем добре отървала си се от мене
имаш си цели в живота пътуваш накъдето африка изток китай
непал еба ли го дания ще се умориш от непознатите легла
на денонощния лов всъщност тук не познах няма как
да се умориш от това сетне ще се осведомиш от някой общ
познат как съм аз още е жив още пише скука същото ли
градско умиране пак не е стабилен непоправим е
дай да си спестим всички тия глупости въобще
не се занимавай с мен целия тъпоням филм
ми е пределно до болка ясен вярвам го
както гробаря вярва че прави всичко
най-добро за живите и мъртвите
заеби тая история край това е

 

учителката на живота

историята е филм
в който всички участници
никога не са живяли

 

smokers request

не ме изваждай от кръга
остави ме в центъра му
с фаса на безболката

 

мечтите са далечни звезди

виждаш светлината им
а те са вече мъртви
угаснали преди милион години

 

няма угнетени под черните дъждове

единственото което искам
е да не се бях появявал тук

от пропуканата тишина гръм
се излива дъжда и целува

мокрите коси на миналото
спирам да говоря и мисля

единственото което искаш
е да няма първороден грях –

всичко и всички да не бяха
преебани от първия си дъх

сбъркал си адреса щастие кога
заминаваш завинаги и ти –

създадения за самоубийство
има право само да обича

създадения за страданието
създадения а болката лъжите

всички игри вятъра отвява
като карти върху празна маса

изгубих те в червената страна
която се пръкна от утробата

на уредения живот клетвата
е в богатство и бедност всички

вече знаят че в бедността ще
можеш да родиш само нов стих

нищо живо нищо истинско
върхът е исполин усмихва се

на слънцето и няма ехо което
да повтори думите в мъглите

 

кои бяха тия любов

по пътя към
избавлението и свободата
от живота ти
трябва да изчезнат доста хора

пътят на твореца
ницше дама пика коз
разлюбване няма

използваха халюциногени
за да се разкарат
избягаха разлюбване

много добре трето око
видях същността
на понятието безумие съединено с любов

написаното звън го прекъсва
вратата ритъма на сърцето ти

никога нечутото невидяно като спасението
променливата геометрия на аз съм

ненужни обяснения любов как защо
от къде поради какво причини

връщане към началото
сътворение

грешка
гроб
светлина
любов

най-после

 

флотилията на нощта. заминаване

звездните светулки ще показват пътя
в топлината на мрака юни e вълни
мечтата за теб достига небето

всичко което изгубих се връща при мен

спомените ми изгряват и усмивка
е кроткия пламък на първия поглед
душите се докосват без болка

всичко което изгубих се връща при мен

пясъчна фрегата е животът ми
корсар без море и съкровище
целунато от лъчите дъното играе
и си брегът на който слиза слънцето

всичко което изгубих се връща при мен

 

от себе си

можеше да бъдеш
зрител или спасител
ти избра да си беглец

 

поезия

премълчаното
необходимо
да се разберете

 

изоставяш ме

както психиатрията
изоставя лудите
в химическото си езеро

 

къса история на тишината след теб

изтриваш акаунта
махаш минало спомени
скок с парашут над снеговете
луната се смее и опъва
цигара по-зелена от очите ти
не мога да забравя
зеления огън в очите ти
не мога да нарисувам усмивката ти
винаги ще ни боли за курвите
последна карта асо пика

 

приключение

поезията е приключение
на което най-много се радват
рано умрелите

 

памет

снимките на кучките
които не си чукал

 

климт да го духа също

или ги рисуваш
или ги ебеш
и двете не става

 

вярвам ти

да бях атеист да се надявам
че си безкрайна като вселената
но съм вярващ и зная че си смърт

 

ева е тук

до върха в поезията
остава едно ниво
най-ниското

 

спасение на душата

да бях на курвите цял живот
вместо да вярвам че има

 

път на завръщане

в стаята на купето събуваш се
излизаш на прозореца скучаеш
вееш косите си в свободата на мига
обичаш гневиш се спиш обичаш
разделяш се не забравяш

небесния влак ни оставя на земята

 

ние с теб

отронени от истината
семена за гладни птици
полетът продължава
и без крилете

 

при всички случаи печелиш

разминеш ли се с живота
остава любовта

 

нов ден

губя те преди да те намеря
намирам те след като те губя
слънцето свети като камък в душата ми
думите предават властта си

 

царицата на думите

мислехме че поезията
ще ни спаси от живота
стана обратното

 

години наред

лежа в мавзолея на стиховете
аз съм ленин спя вечен сън
душата ми се лута безутешно
плаче край брезите на есенин

 

беда

в кладата на мечтите ми
изгаря всичко освен
надеждата за теб онова
което не се сбъдна никога
приживе говоря ти за смъртта
като едничко избавление

същността на написаното
като едничко избавление
изплаканото и изстраданото
остава извън думи сълзи
събудени от целувката на Бог
като едничко избавление

мълчания болка сумрак
светлина дъждове слънца
едничко избавление финал
стихове усещане докосване
едничко избавление небеса
и връщане назад няма

за какво ми е тая памет
и връщане назад няма
за какво ми е меланхолия
и връщане назад няма
за какво ми е твоя поглед
и връщане назад няма
за какво ми е покой без теб
и връщане назад няма

сега мъртвите се усмихват
съзрели невижданото никога
стигнали неземната любов
събудени от целувката на Бог
изтрили спомена за болката
разбрали истините забравили
въпросите лъжата самотите
и връщане назад няма

достигнали синия пристан
едничко избавление казвам
една стъпка по-близо до теб
един последен дъх вдишване
издишване отлитане изход

прозрачни като въздуха ръцете ми
прегръщат вселената и слънцето
е детето ни родено от сълзата
на цветето което никога
не разбра проклетия гаден
наречен живеене тук филм

в кладата на мечтите ми
изгаря всичко освен
надеждата ми за теб ето я
смелостта да не бъдеш
смелостта да не си
щастието да те няма

 

освен истината

трябва ли да си спомням
че когато беше с мен
живота стана съвсем поносим

 

всички тук са мъртви

любовта разтвори краката си
и погълна всички доводи
на поезията

 

сълзи

ако сълзите поне един път
са ти попречили да пишеш
значи всичко си е заслужавало

 

нося те в себе си

знам че си малка кръвожадна акула
с татуировка на дясното рамо

бродник
обичам те и така

повярвай ми че ще бъда първия
който ще ти се усмихне в ада

оставете я
моето момиче дойде

 

не се тревожи за нищо

императрица
би била в друго време
но сме в края
и си поет

 

капут и поколение

цял живот не можах да разбера
че трябва да ги ебеш просто
за да продължиш кошмара

 

обичам те не струва нищо

може би трябваше да те лъжа
чукам и оставя. може би трябваше
да те оставя
да те лъжа и да те чукам

тогава бих имал всички шансове

 

единственото място

на което можеш да избягаш
се нарича любов
и се намира трудно и навсякъде

 

гарван е закрил с криле светлината

отчупвам жарък лъч от слънцето
нажежен гася го в океана съскане на змия
изписвам името ти по небосвода
луната е с тяло на мамут
правя надгробен кръст от костите си
венец от ярки звезди сплитам
изчезвам като снимка сред вълните ти
теглиш ме с гласовете на морската си душа
какво ще кажат сега момчетата
липсата ти е последния мотив да пиша
няма тук завръщане стигнах вече

това не е нова поема
самоубийство е

 

в поезията трябваше да намерим спасение

намерихме тяло оказа се
на поет който никога не успя
да достигне осраната им
нирвана повръщаното дзен
се е разтекло по леглото и пода
прелива и смърди като живота
истината бе враг номер едно
останалото е римувано
от сатаната и компания
не пасва на думата любов
стой на колене и се моли
защо още те виждам защо съм тук
не очаквам точни отговори
не очаквам да разбереш
не очаквам да се родя отново
ти който си там където си
аз който съм под земята
какво знаеш Ти
за пъкъла в сърцето ми
късно е за нови начала
късно е да създам времето
късно е да спра черния влак

късно е

 

играта

е повече от долна
за да я довършиш имаш
на разположение гроб
и цяла вечност

 

накрая

самотата остава
доказателството
че любовта е истина

 

накрая от теб ще поникне растение

опита да бъдеш себе си
ще ти струва живота
опита да не бъдеш себе си
ще ти струва живота

харесва ли ти избора
добре имаш го рече смъртта

и подаде

 

тръните кръвта и любовта

бяха всичко което
трябваше да запомниш
от цялата история
на невъзможното си щастие

 

арктика от любов

живота ми е тъмно приключение
арктически синя история за любов
рядка рисунка на нямото време без теб
абсурдни идеи при психично здравия
гарваните винаги сме добре дошли гости
а ти си избраната да сложиш точката
върху крилото на отлетялото заедно сме
разкри ли посланието на рефрена тук
арктически чиста история за любов
никога не видях истинска поезия

 

ранения вълк се катери по хълма

всичко което трябваше да ти кажа всичко което спасяваше съхраняваше
е останало зазидано в мълчанието а казах ти не вярвай в мрака тук
човешката същност ли тъмната страна на луната видима само оттатък
единственото което има значение пресъхва в сълза невидяна от никого

несбъдната нежност но извода е отново любов не говори и не воювай
ела край огъня на душата ми и нека не се докосваме змията е наблизо

причината е самотата която е моя път тук и недей вярва че ще пак
идвам с намерение за кухо щастие и недей вярва че полетът ни е спрял
широтата на пътя не ще ти дари спасение по тесните пътеки с мен ела
ако имаше брод ако имаше вяра ако имаше пустиня любов буйна е реката

какво можех да сторя освен да вярвам в невъзможното немислимото
ако имаше обич ако имаше цел ако имаше смисъл истини без огорчения
къде са всички ония когато си паднал има ли те когато съм изгубения
трябваше да разруша всяка лъжа на действителното защото (прости ми)
отново нужно бе да те създам и извадя от бялата яма на стиховете

прости ми грубостта виж ранения вълк се катери по хълма на думите
реалността е най-отровната измислица но злото в мен прости ми
ела край огъня на душата ми нека мълчим под зениците на звездите

дълбината на нощта излекува страданието до конец и отлитна болката
и всичко което ни е обещано ще се сбъдне като любовта без край и начало

 

аз & гражданинът бонапарт

за секунда сякаш забравям че имам кибрит
почти неволно те лъжа че нямам огън
просто да спреш за две думи:
добре ли си – да
ти – бивам
подаряваш ми запалката си
двайсетте секунди общуване изтичат
смутен дори не успявам да ти благодаря
чувствам се като пълно лайно
всеки продължава пътя си
отчуждението ни избавя отново един от друг

 

като за последно

/знам ли от какво съм сътворен
когато с поглед ме пресътворяваш

Атила Йожеф/

трябваха ми повече
от пет години без теб
за да разбера че самотата
всъщност беше единствения
начин да се опазим да се
съхраним един от друг

билo e оная неразгадаема
истинска като възкресение обич
без нея нямаше да има нищо
нито мен нито ред от мен
през цялото това време
демонът на суицида
ми говореше непрестанно
направи го не ти стиска нали
страхливец хайде давай

забравяй за Бог и повелята
да се живее приключвай вече
с това; всичко е безсмислено
сам си навеки обречен си
така или иначе гибелта
чака всичко живо тук

благодарен съм наистина
за всичкото мълчание и болка
бездънни като смъртта и небето
за всичката агония неистова
за всеки стих написан
през мъглата на сълзите
за всяко зверско отчаяние
и всяка безнадежда гробовна

а за това че не ти причиних тоя
кошмарен изход атеистче любимо
можеш да благодариш само
на Господ не и на мен; ако
зависеше от волята ми
дори не бих се родил

 

сестра

на доверието камъка захвърлен
в езерото тъмно ли избрахме си отново
тишината вместо виковете им
на преуспелите в какво ли

царица тишина живяла в цезурата
на мрак и светлинa е граница червена
непоносима като системата
пожънала нещастията ни
така люлее тая люлка

за друго ще говоря тук
сяха злато и сребро забравили
че бурята ще разпилее
костите им из пустинята

сега завесата савана вдигнат
от лицето на покойника усмихнат
продал душата си заради любов
молих се за тебе всеки ден
учители по тъмнина блюстители
най-доброто има да се случи
ще го видим приживе забрави ли
за княза на света сънувах те

беше тъмната вода заляла
лицето морско идвам си отивам си
отивам си не се явявам пак
само тия редове дописвам

колкото невесело да се усмихнеш
щом ги прочетеш сестра на отрицанието
сестра на северните ветрове
сестра на моята отровна песен

 

според паскал

всичко може да се предпочете
вместо живота

аз предпочетох теб

 

*
ако трябваше да извървя
целия идиотски съкрушителен път
само за да те срещна

вървял го бих пак
целия идиотски път
съкрушителен

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments