Стефан Гончаров – Вятърът е изход

Литературата е отчаяние, всичко възвишено пропада и има шанса да се превърне в любов и разбиране.

Стефан Гончаров

 

сянката ти е небе

отминаваш
като облак без посока
а хоризонтът
винаги изостава
по-бързо
отпреди

 

отвъдното прелива
небето откъсва изгрева
времето се скрива в сянката си
където бъдещето си спомня края
и нарове – падащи звезди покриват
вечната повърхност на тялото
чиято душа е съня

 

синя пролет

времето спира
в гърлото ми гният
макове и сняг
всяка целувка
е нов сезон който
не мога да преглътна
а дните продължават
да редуват месеците
които те нямаше

 

усмихваме се

от другата страна на бетона
челюсти чертаят
строеж от захапки
и цъфтящи венци
архитектура на освобождението
и глада

 

потта ти е ритъм
сезоните тактуват
времето се стича
между краката ни
като музика
прасци се пукат в нощта
като червени балони
защото всяка плът е утроба
която ражда Бог
докато се опитва да танцува

 

тялото потъва
в себе си
като море
но течението
задава посоката

 

вятърът е изход

думи опъната кожа
зачеват посоките
които сънувам

роденото прекрачва
всяка кост
като граница

тялото се разтваря
за да побере своето бягство
навътре

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments