Божидар Пангелов – Забравена песен

Сърцето тежи като лято в дланта на небето, защото са  „големи звездите и чисти пътищата на младата кръв“. С най-новите стихове на Божидар Пангелов завършваме юнския брой 12 на списание „Нова асоциална поезия“ и излизаме в заслужена лятна ваканция, докато „паднат листата изваяни през есента“.

 

забравена песен

в горещите нощи на Андалусия
луната блести в потта на бика
ау ау ау цветовете

момчета хвърляйте ризите
в речния шум

всичко е толкоз прекрасно
когато са големи звездите
и чисти пътищата на младата кръв
ах, циганко
рибата плува на китката ми
във финия дъжд на очите ми

забравената ми песен – Андалусия

 

цвят

тя ще мине покрай мен
небрежно
и лятото ще стане по-
горещо
с вкус на малина

и сол
може би ще ме погледне
с цвят на очите загадъчен
може би ще се усмихне
с вятър по устните

изкачвам се и слизам
по думите
чакам

 

силует

ах, недей забравя силуета
на този елегантен кораб
когато полети над високата вълна
о, ти сияеш в северна звезда
копнеж за вечната игра
на две тела изваяни от восък и
от пламък
за тези бавни часове и трудното
очакване
за сол и вятъра на устните

между тропика на рака
и тропика на козирога
съдбата чертае меридиани

 

Арива

Не се познаваме.
Мъглата вае призрачните
силуети на къщи, хора
и надежди.
И като звук е ръката –
полутон от писъка
на чайките “Арива… Арива“.
Не идва нищо.
Нищо не е идвало.
Опитвам се да дишам –
в едно отвъдно време.
В градините на водоскоците
преди зората и след дъжда.
Не се познаваме.
Ти се стопи в слънцето,
едно слънце в мъглата
и никога не те е имало.
Хартията помни отминали
звуци дошли от външния
свят – Арива.
В очите изгаряме.

 

Свирят цигулките

Свирят цигулките
тънко…
Масата с бяла покривка.
А между нас –
сянката на свещта.
Думите –
перли в игра.
Хлябът тежи…

През есента – падат листата
изваяни.

 

На теб

Пътищата са ми тесни.
И се опитвам по ръба да ходя,
понеже е широка
Светлината.
И ехото на всеки
глас тежи.
А някакво момче пристъпя
нежно сред треви.
И листите на всичките дървета
принася в шепи – на теб.

За образа ти, плаващ
по водите.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments