Отсъствията, които създават общи светове, самотата като дом и препарираните пеперуди в корема – всичко това, записано в кардиограмата на късопаметната аритмия на стиховете на Радостина Драгостинова. Аритмия, причинена от дерайлирането в коловозите на едно пречупено летене, разказана на страниците на юнския брой на списание Нова Асоциална Поезия.
Ива Спиридонова
Вечерно училище
Тя
в неговия речник
на чуждите думи.
Любов
Постоянният адрес
на отсъствията ми.
Самота
Мястото,
в което
построихме дом.
*
Морето – сол.
Лимонът – джаз.
Текилата ми – ти.
*
Той
я учи да пази
красотата на любовта.
Тя вече знае как –
препарира пеперуди
в корема си.
*
В клетката,
в която вече няма птици,
растат цветя.
В дома,
от който ти си тръгна,
пускат корени
бурените на надеждата.
Всеки опит за летене
в коловоза
свършва
с дерайлиране.
*
Една късопаметна аритмия
е провлякла снажно крак
в празнотата
между две вдишвания
от следобеда ми.
Като в зандан –
дъждът разплиска
очите си по стъклото –
на онази ми вяра
(ти знаеш коя).
Сега сънувам черно-бяло.
Против уроки.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018
