Надежда Тошкова – Разстояние

От предопределеността на случайните срещи до неслучайно преглътнатите или изплакани сълзи – една история за думата, в която се събира всичко – любов. История, разказана от най-новите стихове на Надежда Тошкова, която предстои да ни изненада приятно с дебютна книга в горещото сърце на идващото лято.

Ива Спиридонова

 

*
разкажи ми една история
малка като шепа небе
откъснато от гръмотевиците
на твоята истина
едно чисто сега
без памет от минало
и претенции за бъдеще
без очакването на времето
само усещането за мига
когато си по-лек
от отражението си
в очите на другите
или по-тежък
от капка сълза
изплакана за теб

разкажи ми себе си
за да видиш мен

 

*
В колко непознати
трябва да се пре/върнем
за да се срещнем
отново
случайно?

 

*
една дума само
а всички други
в нея

любов

 

Очи
фенери
без светлината
на надеждата

 

*
Многоточие –
дали е пауза
или просто край
без думи?

Когато има
разстояние,
а няма въздух
помежду ни.

 

Пред/определение

Ти се лееш водоравно.
Аз (на)падам отвесно.

Колкото и да сме далечни,
все някога ще се срещнем.

Целият наш смисъл
е в пресечната точка.

Има защо да сме
в една кръстословица.

 

*
отпиваш ме бавно
на малки глътки
все едно съм
вина

но това
което те дави
е камъчето под езика
което ми спести

неизживяно минало
не се преглъща

 

*
всяка преглътната
майчина сълза
след време
я отронва
детето ѝ

никоя мъка
не остава
неизплакана

 

*
От тинята на
мълчанието
изтича
най-бистрата
сълза.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments