Божидарка Божинова – Тревата е бряг

Представяме ви най-новите стихове на Божидарка Божинова, която в настоящата си публикация е с доста по-различно поетично лице, от това което сме свикнали да виждаме и обичаме – лапидарна, взривно концентрирана докрай в себе си и мощно повлияна от източното писане и южняшката емоционалност.  Поезия за слънцето, което се превръща в нас.

 

Ако не можеш
да чакаш изгрева,
бъди слънце.

 

*
Клоните плачат,
преди да потънат в цвят.
Пръстта е жадна.

 

Думите плетат
невидима паяжина.
И улавят мига.

 

Падащи листа
режат въздуха.
Тревата е бряг.

 

Очите ти са
синьо огледало.
В тях съм красива.

 

Време за любов.
Сверих си часовника
и пак се влюбих.

 

Не ме рисувай
под индиго.
Измислих
нови цветове.

 

*
Жълта ябълка
в ръката на Ева –
девствено слънце.

 

В небето
цъфнаха кестените.
Пчелата е цвят.

 

Ако ме намериш,
ще се изгубя
в душата ти.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments