Представяме ви най-новите стихове на Божидарка Божинова, която в настоящата си публикация е с доста по-различно поетично лице, от това което сме свикнали да виждаме и обичаме – лапидарна, взривно концентрирана докрай в себе си и мощно повлияна от източното писане и южняшката емоционалност. Поезия за слънцето, което се превръща в нас.
Ако не можеш
да чакаш изгрева,
бъди слънце.
*
Клоните плачат,
преди да потънат в цвят.
Пръстта е жадна.
Думите плетат
невидима паяжина.
И улавят мига.
Падащи листа
режат въздуха.
Тревата е бряг.
Очите ти са
синьо огледало.
В тях съм красива.
Време за любов.
Сверих си часовника
и пак се влюбих.
Не ме рисувай
под индиго.
Измислих
нови цветове.
*
Жълта ябълка
в ръката на Ева –
девствено слънце.
В небето
цъфнаха кестените.
Пчелата е цвят.
Ако ме намериш,
ще се изгубя
в душата ти.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018
