Стефания Милева – Натюрморт

Ласки като нож и смъртоносна нежност като руска рулетка в новите стихове на Стефания Милева – убийствено лапидарна и хипнотично концентрирана в центъра на сърцето, което сляпо бие като часовник в края на нощта.

 

Ласки
лепнат
по ножа
на твоето
отдалечаване

 

*

/на Васил Прасков/

Краят
на света –
все повече
face
все по-малко
book

 

Внимаваш ли
да не си опариш
сърцето
да не си опожариш
дните
като палиш
цигара
от огънчето
в очите ми

 

Как
да се разберат
да се помирят
как
да се опознаят
да се успокоят
как
да се вслушат
да се примирят
как
да спрат
битката
в мен
като не говорят
един език
сърцето ми тленно
и
душата нетленна

 

Страх
от думите
в гнездото
на погребаната
нежност

 

Вечната
ти
цел
аз
на прицел

 

Натюрморт

Вратата, която се отваря.
Очите, които ме поглеждат.
Стъпките, които отминават.
Тишината, която остава.

Прозореца, който отварям.
Тялото ми, което лети.
Животът, през който те чаках.

 

Обикновеното
вълшебство
на цялото:
светлото ти
спокойствие
слято
с розовата
градина
в мен

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments