Когато душата тъче по стана на душата, облаците се трупат по белия лист. За нас е удоволствие да ви представим най-новите стихове на един от най-добрите поети в нашето издание – Марио Стоев-Анхело, който ще имате възможността да чуете за пръв път на живо по време на четенето на Нова асоциална поезия в края на юни в бунтовния, декадентски Ботевград.
трупат се облаци
по белия лист
на онзи хълм
от който се вижда
долината
чух мандолината
дето извира под камъка
бях съвсем сам
и вятърът
дърпаше струните
бях богат
и косата и ризата ми се вееха
слушах музиката
и пиех
първо
ще ти целуна очите
после
устата бавно
после гърдите
и ще прилепя глава
силно до тях
за да целуна сърцето
а след това
след това
ще разперя крила
орехът вече има сянка
стоя под него с очите ти
писалката
тъче по стана
на душата
любовта не е слюнката
с която лепим
като пощенски марки сърца по душите си
повръща ми се от любов
повръщам я
и я поглъщам
цял ден си мисля за теб
а нощем си холограма
ръцете ти бяха празни
но пълни с любов
направих душата си
на трохи
и я давам на птиците
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018
