Ива Спиридонова – Синоними сме на сърцата си

Когато се обичаме, като лента пред очите ни минава вечността. Губим се в нея и самотата си и не остава друг смисъл. Тогава се разтваряме в себе си и любовта. Разбираме, че сърцето е смъртна присъда в новите стихове на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ и водещ на четенията на литературното движение – Ива Спиридонова.

Александър Арнаудов

 

*
дните
са вечност
когато обичаме

синоними сме
на сърцата си

пишем се като любов

 

любов

разтвориха
чадъра на небето
и си отидоха от суетата
самодостатъчни и заедно
като дъждовни капки
в локвите на времето
изгубено сред самотата ни

за друго нищо
смисъл не остава

 

гара

чакаме другия живот
да се обичаме
този ни отминава
празен

някой сгреши
разписанието
ти
аз
или
любовта ни

 

бащинство

не знаеш
но си баща
на мъртвороденото ни
щастие

прегръщаш го
с илюзията за живот
и плачеш

 

*
океан си
сред земите
на сърцето ми

сълзите ми
са прилива
като вълна
на отчаяние
у теб и мене

 

*
вече не пиша
името ти
с многоточие

интервал си
в текста
на сърцето ми

 

*
свободата
е смъртна присъда
за сърцето ти
останало
при някого

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments