Людмила Петрова – Безглаголна любов

Времето е безглаголната любов, с която се обичаме, за да пропаднем в безкрайната дълбина на сърцето си, която е вечност. Истината, пътя и животът винаги спират за селфи в стиховете на Людмила Петрова, един истински представител на Нова асоциална поезия в град Своге.

 

Безглаголна любов

Домашни чехли, телевизия,
храна, киселини,
лекарства, бира,
котки, дъщери,
компоти,сладко,
пране, дъх на чесън
и любов.

 

В матрицата

Между началото и края
живеем като сенки,
осъдени да плащат сметки.
Сенки-отражения
на чужди грехове,
върхове и падения.
Сенки сме на други,
не на себе си.
Зависим от слънцето.
А то не свети само нощем.
Тогава сме живи
в съня-мечта за утре.
А утрото е дежа-вю.

 

Фото

Животът спира
за снимка
или за селфи.
После се връща
за да ни усмихне
в тъжен момент.

 

Кръговрат

Промушвам тишината
с наниз от спомени,
които търкалят бодли
по кожата.
Диханието на думите
оставя отпечатък от сълза
върху пейзажа на сърцето.
Кръгът от пустиня до изобилие
се затваря върху пръста ми.

 

 

Заплетено

Заплата,
заплаха
за плана
за плажа…
Заплака…

 

Звуковете ни
събличат своите букви.
Буква по буква
изливам любов.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments