Иво Цанов – Мостове от тъга

Краят на света идва с танковете на радостта. Това е програмата максимум, а ние винаги сме нормални, винаги реалисти и искаме единствено невъзможното. Представяме ви новите стихове на един от най-радикалните и добри съвременни български поети – Иво Цанов, който неизменно поддържа жив духа на апокалиптичната група за културен тероризъм „Рамбо 13“.

 

*
Програмата максимум
е да те докарат до самоубийство
и после да плачат
за теб

 

*
Мостове от тъга и
танкове на радостта
преминаващи

 

*
Не съм шизофреник
но всичко ми е смешно
и после нищо
не ми е смешно
и после пак

 

*
Ще се задавя но няма да спра
еротичните видения ме преследват
и не само
смесват се
между теб и нея
между тя и ти
и къде съм аз
между вас ли съм

 

*
Ние никога не спим
бродим като лунатици след сънищата си
избягваме лудниците
не сме освидетелствани
отричаме се от греха
най-нормални
членове на обществото

 

*
Грозотията на живота
е единствено искрената
не те целува
блъска те в стената
и прави секс с теб

 

*
Ако не ми говориш ти
ще ми говорят други гласове
нямам никакво съмнение
в нормалността си

 

*
Красивото лице е несиметричното
то често изглежда
стряскащо грозно

 

*
Усмивката ти е катастрофа
и този край е трагичен
светът е винаги във война
не се срещаме

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments