Ивайло Мерджанов – Минус Симптоматика – година трета

Андрей Бели, Ноам Чомски, Виктор Цой, Георг Грос и всички други призраци в асоциалната ни вселенска душа в най-новите образци на високото класическо писане на Ивайло Мерджанов – апокалиптичното сърце на култовата ни рубрика Нова асоциална класика.

 

 

АНДРЕЙ БЕЛИ

Огледалата на случайността строшават се
не отразили ничие лице
като пръстта гробовна под лалетата
ковчегът на мечтите ти побрала в себе си —
топят се вековете самота безмерна

а сърцето бие, като наковалня адска
все нищото пред мене се разстила
в гората от надежди, непоселени с тъгата ми

Жената не избира самостта, пред страха си от нощта

А изоставения ти ли си
в дълбините на доверието ù —
в път, безводен и пустинен

И отново не изгрява далечното и ласкаво «ела»
след нощта на нежността и лъжите —
птиците превръщат се
в летящи знаци на скръбта ми
кръжащи черни утешения с лазурни гласове
лъчи на облачната ми несрета, печално плачещо «къде си»

 

ТОМАС УЛФ

Крилете на деня страха развяват
и страданието,
светлина за утешение нам дадена е тук

камбанка — сърцето
метален — духът

и здраво се биеш в стените му

А битието какво е — отключени нагоре
от тъгата ти
хаосни искрици,

светкавица житна, посмъртна загадка —

самота в самотата — душа,

кораб — в безгибелна линия
над звездни монети, неговорене в текст

от пролет прощална вълна,
с въпроси от огън — заблуда в нощта ни

лъчисто «Амин!»
Вечерта пък е меч на надеждата

огледално заострен в от страх колело
и гръмливо «назад» от тъги — водопади

училището земно на скръбта

 

НОАМ ЧОМСКИ

Бе мрачен фарът –
талази биеха се някъде в скалите
из моето сърце
зениците ми трескаво сияеха
подобно на жаравата в душата ми
а твоето отсъствие
призрачните думи на мъглата изговаряше
пред мен изправяше снага –
видение от ярка, ярка светлина

Когато вчера се завърнем
в отминалото вече утре, сред
дъхавите люляци на мрака, самотата
Когато утрето разбие се в скалите на тъгата ни

Когато всички се превърнем в тишина
и мълнията на мълчанието озари душите ни
и всичко в слово се обърне,
а тия думи надалече се стопят

аз ще получа правото да се завръщам –
в дълбините на смеха ти,
в аления смях на нежността
в пурпурния взрив на залеза да се прелея
аз ще получа правото на властника
да окова надеждата, гнева на светлината

а дотогава всяка власт остава незаконна
дори и ти море на нашите души
дори ти нямаш свише правото
да ни потапяш в страховете
дотогава всяка власт, аз казах
остава незаконна, нелегитимна тя, като смъртта е

 

ЕЙДРИЪН БОРЛАНД

Има сънища в огън
сякаш мисли на луд –
вечно сиво «не мога»
сняг-целувка, дотук

Като отговор «не»
ти яви се пред мен –
не подвих колене –
и не бях съкрушен

Поиграй си със мене
таз душа да се къса
радостта да съм с тебе
като рима ме върза

Ти си вечния «друг»
и несродна душа –
и смъртта е съпруга
нека с нея вървя

Нека губя посоката
слово, здравия път –
да лети в сивооката
птица ясна, смехът

Кратко твое дихание
сякаш злата съдба
в битието – желание –
синьо време в мига

Ей така да живеем –
без измами, тъги
някак все ще успеем
любовта ни държи

С душа изпочупена –
нека в сълзи осъмна
обичта ни разтурена
пак в стиха ще огъна

Цвете малко и зло –
тъй красиво и твърдо
като тъмно стъкло
пред живота отвъден

 

ВИКТОР ЦОЙ

Прочети истината в очите на изгрева
слънцето изгрява разплакано
всеки лъч се забива в сърцата ни –
до края ли ни е отредена тъга?

Ритъма на недоверието тупти в кръвта ни
ние сме ония, които са в пътя на ада
и ще ни трябват много сълзи
за да изкупим душите си.

Може никога да не се видим повече –
а сърцата ни да са на вечен кръстопът
възможно е да съм загубил битката
скръбта залива бреговете на надеждите ми.

 

ГЕОРГ ГРОС

Как да ти опиша нищото –
нищото не се описва, то се живее
мъката ми е слънчоглед, впил погледа си
в черното слънце над съдбата ми
а от думите ми бълбука единствено
тъмната агресия на саморазрушението

Изкуството не е никакво убежище, знаеш го
тук убежища няма
тичам, бърз като въображение
искам власт над душите ви
и не знам какво да я правя, освен да я злоупотребя

Разбягайте се, защото ви обичам.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments