Ася Палева – Модиляни

Ако животът ни бе картина на Модиляни, пеперудите в стомаха ни щяха да летят вечно в хербария на чувствата, а в раковините заровени в пясъка на времето, щяхме да чуваме шума на сърцето си. Стиховете на Ася Палева винаги ни показват, че има нещо много по-скъпо от това и най-силната дума за него е – любов.

 

Отговорност

Сърцето ми
е гъба,
която непрекъснато
попива
лъжи, лицемерие,
мълчание.
А после
образува кухина,
която запълвам
със сълзи,
недоверие
и страдание.
Не сте
виновни вие,
за всичко
отговорно
е сърцето.

 

Парадокс

Ако беше
картина на
Модиляни
щеше да
е по-скъпа
от себе си

 

Любовта ти
е мръсна уличница,
която седи
на пейка
и дреме.
Ще я събудя
с кафе,
ще изхвърля
бикините й
през прозореца
и ще си постеля
самота.

 

Пеперудите
в стомаха си убих
и промуших
с карфици.
Направих си
хербарий
от любовта.

 

Сълзите
изтриха грима
от умореното
ми лице.
От огледалото
надничаше
подпухналата ми
от недоспиване
същност.
Питам се
къде е младостта,
къде е ентусиазма,
надеждата къде е…
Ще потърся
друго огледало.

 

Брачен съюз

Или ти ще ми
извадиш
душата или аз.

 

Часовникът
е геврек
с огромна
дупка,
която е
запълнила
времето ни.
Заравям го
в пясъка,
за да се
превърне
в раковина.
От нея
ще чуваш
шума на
бушуващото
ми сърце.

 

Събитията
в живота
са букви,
които
съставят
най-силната
дума,
а тя е
любов.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments