Стойко Русев – Обикновена саморазруха

Сърцето е кошмар, който е готов да се разбие. Когато ни убиват отвътре, отваряме входа към живота в гробницата. Времето лекува останалата част от душата ни в новите стихове на Стойко Русев.

Александър Арнаудов 

 

horror 

сърцето в
невидим буркан
на нощното шкафче
всеки кошмар
увеличава шанса
да се разбие

 

глутница вероятности 

първата е прекалено хубава истина
втората е по закона на мърфи
в най-честата цял живот чакам петък
в четъртата не те срещам
заради научната норма
това я анулира

 

приказна обява

на която изчука от мен
40 стиха и една усмивка
давам
половин душа и ръката на принца

 

чеиз

дават ти стиховете
дроба и безсъзнанието
останалото не може да се пробута
на черния пазар на любовта

 

doors to cemetery

любовта
е смъртта на сърцата
двама
в масов гроб
правен за полигами
се зариват с обич
докато живота ги раздели

 

убийствена самота 

нихилизма си реже вените
с красиви думи
останалото
обикновена саморазруха

 

времето лекува 

кошмарите ме дерат отвътре
мечтите го поливат с ракия
живота изчиства всичко с клизма

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

 

 

 

Comments

comments