Георги Славов – Слънцето ме наказа

Продължава много силното представяне през последните месеци на 19-годишния поет и журналист Георги Славов на страниците на нашето електронно издание. Младият студент по английска филология крачи уверено по пътя на истинската поезия – все по-навътре в тъмната й, безкрайна гора, от която излизане няма.

 

Ти си истината не аз

Вървя по перона на гарата
Ако остана ще ме излекуваш
Ако тръгна
Ще се смалявам докато изчезна

 

Радар

Вървя наляво надясно
Напред назад
И все към теб
Се връщам в началото и
Края
И дори средата

Вечерница си ти за мен

 

*
Слънцето ме наказа
Заради цената която платих
Скитам се още
Къде отиде
От това което знам
Все някой си
Заслужава

 

*

В ръцете на келнерката
Пазара на книгата
Пуста земя

 

*
Къде да приютя малката си лодка
Която и един не побира
Нямам котва
Не искам да спирам

Вериги от спомени
Краката ми бележат

Висулките през зимата
Слънцето през лятото
Залезът през май
Дъждът през юли
Мария през август
И Моят май
Който винаги празнувам
Със сърце от
Лодчените стърготини

Къде да приютя лодката си от
Копнеж и самота

 

Мусон и Мелстром

Мисля, че се давя
Морето ме убива

Гласът ти над
Мелстром
И вятърът който мести устните ти
Във форма на целувка

Която каменните богове
Със сърце от лед дариха

 

*

Как да ти кажа
Че е черно

Слънцето звездите

Как
За да ми повярваш
Да прошепна
През шума на суетата

И да ми кажеш

Не те чух от първия път
Повтори

Изгубих себе си
За първия опит

 

*

По въжения мост
На надеждата
Розите сплетени по стволовете
На въжетата

Бушуват на другия остров
Водопади

А при нас
Смирение
Моето

Дали да си тръгна
(или да остана)

Не мога да реша
От ляво ли да падна
Или от другаде

 

*
Костите ми се
Прокрадват по косите
На съдбата

Плетем заедно бъднините
На земята

Тя на тези които ще обичам
Като тигър в пустините
От нас създадени

Аз на себе си
Разшивам вече
Наплетените грешки

Възел след възел
Не и не

 

*

Усмихни се
О слънчице
На безрадния до тебе полумесец

На морбидните си
Парии
Които чакат забвението

След залеза

слънчице
усмихни се
но не успя да станеш
от леглото
от бляновете си за сън

Ало ало
Слънчице
Моля покажи се

Когато ръцете се разпуснат
И ръченицата се скъса

 

Сметка без пияч

Неплатени без печат
Недописани от никого

Сякаш неплатеното ми бреме
Е доказателство
Че ме е имало

Събирам листата от балкона
Да платя на косачите със злато

Не мога
Листата са от миналата есен
Толкова повече
Отколкото съм имал

Ще се бия с лъчите

Липсваш ми
Есента без листа
Най-пъстра
В раздялата

 

*
Бързо
Във вишните се скрийте
Ветрове на раздялата
(моля ви в името на заранта)
и не вярвайте
на словата
на сливането
защото

краката ми са къси
щом реша да скачам

а дълги са така
дълги
щом реша да бягам

 

*
Словото след корицата
Написано да не се чете
Никога не мълчи когато
Няма какво да кажеш

 

Шанти шанти шанти

Мостовете се клатят, нощта
е смрачен призрак на преди
нищо не остава тука
дето мишките са стопани
на децата ни които гледаме в екрани
от бетонирани илюзии.

Всичките молитви на нищо не приличат
когато молите се за несбъдване
Господ ще си тръгне от вас
когато вярвате в него повече
отколкото в края

дори денят на страшния съд
да приклекне до вас
за да ви вдигне от земята
ще видите зелените стени
на гората в която можеше
да сте
сами
обичани
но не влюбени

Щеше да ви каже
дойде
вината
спря съвестта
и съзнанието е енигма

За да му обясните
на НЕГО
как вината я няма
съвестта върви напред и отвъд
а съзнанието си го познавате по-добре
от него

Останките след Първата световна
в пустата земя
обитават

не се плаши от косача

нито от лилавото
защото не прилича на теб

приеми, че съм добре отново
и петте фази
минаха

и съм добре отново

В останките
с мишките
с лилавото
с вината
със съвестта

Ако ти кажа истината
ще изровиш последните
ресурси за да
не е вярна

Победиха ме отново
защото не вярвах в тебе
победиха ме
победен съм

и духът и тялото
и няма ефект на айсберг

не показвам малкото победено
а голямото да крия
под вълните

вината ми свърши
съвестта ах
ах
пуста е земята
след Първата световна

Прибирам се
плачи като луната
рови като децата

прибирам се

Бръснача на морето
е героят на новото
време

Ромео и жулиета
пф
вината им
съвестта им

не се тревожи
след дъжда
усмивки падат
върху сухата земя
ах
безплодно е
семето
на зората
и крие се зад мантинелите на
времето

В мрачната гора
до езерето
танците на езиците
които не разбирам
преди Първата световна
в пустата земя

ще ги прогоня
всичките ти съмнения
за да поставя на тяхно
място
нещо смислено

да питаш дали дали така
трябва да е животът
когато пустото е идеал
където небето е далече
земята е бездетна
в бурята море
ААА

шанти шанти шанти

моля се на страшния съд
за съдействие
за вината за съвестта

времето изтича
винаги е изтичало
сега не е по-различно

клати се и не пада
мостът който крепи
кулите
Вавилон
Гиза
Рим
Бактрия
Цариград

се тая

е

В предното време паднаха
в нашето
градим нови
дори за да не успеем да си ги съборим ние

шанти шанти шанти

в името на

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments