Димитър Пенчев – Смъртта е последна версия

Последната версия на любовта се крие отвъд. Тя е смърт, обещаваща възкресение и вечност. Копнежът по нея бушува в най-новите стихове на Димитър Пенчев, на горещите, като сърце захвърлено в ада, юнски страници на списание „Нова асоциална поезия“.

Ива Спиридонова 

 

*
Кратка целувка
или
дълга прегръдка –
смъртта
е последна версия
на любовта
преди
възкресението.

 

*
Единствено несподелената любов
е постоянна в намеренията си към мен –
обича ме, не ме ревнува
и толерантно ме тласка
в прегръдките на друга –
смъртта.

 

*
Влюбен съм
в Смъртта –
дъщеря на Вечността.
Обречени сме
един на друг,
ще ми е вярна,
докато ме
обладае.
После ще си
хареса друг –
някой жив.

 

*
Залязващото слънце
е прецъфтяло глухарче.
Животът без теб –
слънчев лъч,
потънал в черен облак.

Смъртта е армаган
в безвремието
на полет с едно крило.

Приемам го без угризения.

 

*
Очаквам ръцете ти –
потънали в мълчание,
улавят неловката тишина
и ми я дават
като последно причастие.

То е следствието,
изповедта – причина.

 

*
Методично и
целенасочено
ме игнорираш –
мислиш,
че ме спасяваш
от депресията.
А за смъртта,
която препуска
към мен,
сети ли се?

 

*
В основата на
нашата връзка
стои смъртта,
очакваща
да отклоня
поглед от теб
за да ме прегърне
завинаги.

 

РОМЕО И ЖУЛИЕТА

Не мога да
си представя
смъртта ти.

Това ще е край
и за двама ни!

 

*
Шепотът на паметта
се гмурка в спомени,
от сняг оцветени
музейни експонати
в черно-бял килер.
Прахът по тях
е мъртъв от години,
остане ли,
сянката на Танатос
ще я затрупа.
По-добре да се върне
в настоящето,
по-вълнуващо е
да чака бъдещето,
за да го изпрати
като спомен.

 

ДЪЖД

Бог ни ръси
с любов,
ние се крием
под чадъри
от смърт.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments