Невена Борисова – Всичко е тъжно

Времето минава и всичко е тъжно в ръцете му. Сменяме си местата и падаме нагоре, когато порастваме. В най-новите си стихове Невена Борисова окача звезди по небето. 

Александър Арнаудов

 

Всичко

Всичко е тъжно.
Тъжни са празните ръце, които
някога беряха с възхита метличина,
онази, лилавата, която не съхне,
в политналото поле със диви орли.
Политнало или залитнало беше то
след техния полет?
Там ти виждаше охлюви, остри треви и
семена от небета във маковете.
Тъжно е детството, с неговите
вдетинено жестоки възрастни.
Но виж колко весела бе онази жена,
която ти подаряваше ветрило и всякакви
шарени дрънкулки. Сега тя спи, тъй както
тихо спи споменът за нея.
Тъжна бе и смъртта на старицата, която ти усърдно
поздравяваше сутрин. Така кротко си тръгна,
че ти стана обидно от тишината след нея.
Всичко е весело.
Весело беше детето, открило гнездо от орли,
наивно си мислеше, че ще превърне едното
в домашен приятел. И жълтите пилета, които брат ти
донесе от пазара за птици, се смееха в шепите.
Едното, каза той, е красиво, а другото – умно,
и ти дълго се чудеше кое да избереш.
Весела беше, когато си мислеше, че светът
е ветрило, което се сгъва в ръцете без съсък.
Весели са ръцете, които повиват детското тяло.
Топлината му е вашият дъх, но духът си е негов.
Весели са и стариците, които вчера бяха деца.
Бебета прохождат над учудени бръмбари
и цветовете на петуниите предвещават полет.
Така си менят нещата местата.
И полетът бил падане нагоре.

 

Щурец

Лятото, със голите си крака, гази тревите,
прескача тополи, разлиства слепналите се облаци,
разчитайки съдбите в своето си владение,
и аз се взирам във прохладата на нощта,
а дърветата, чиито зеници са също широко отворени,
вдишват, издишват, въздъхват, отдъхват.
Лятото гази тревите и реже петите ни.
Някъде тук, някъде там, за някои – някъде никъде,
щастието, нощен щурец, също обикаля дворовете.
Шепне, скрибуца на нестройната си цигулка.
Дребно на вид, припомня огромното тайнство –
да зарадваш дете –
с костенурка или онези, сърцевидни балони,
е като да окачиш още една звезда
на този далечен иначе небосвод.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments