Гергана Златкова – Мрака над света

В градините на мисълта се крие забраненият плод. А цветето на живота може да се види само в очите на времето. Слънцето оставя целувки по лицето и белези в душата ни в най-новите стихове на Гергана Златкова.

Александър Арнаудов

 

*
в градините на моята мисъл
сред ябълки и хвойни
е разположен
сребърен купел
с вода-
огледало
на куполът небесен
а над него сведена
Галадриел
гадае крахът
на Мрака
над света

 

 

Цветето на Живота

на зелената порта
на старата къща
в село:

плетеница
от кръгове,
засрещащи се
във вретеновидни
елипси…

сфера
от
очите
на времето…

розета-
модел
на всевиждащото
око
на Творецът
на Живота
на Вселената…

 

*

нощем, сутрин и денем
стъпвам леко
из лабиринтите от коридори –
тренирам тихо ходене
всред блендата на вселената,
просмукана от копнения,
мечти, радости, тъги и болки,
възмущения, веселби,
проекти и реализации-
отрязъци от времето,
оставили следи там,
където са се случили…
завъртащи се и
повтарящи се
като ехо из
вечността безкрай…

 

*
лунички-
следите
по лицето ми
от целувките
на Слънцето…

 

*

В горещото кафе
рисувам рози
завихрям
космически спирали
моделирам светове

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments