Боряна Богданова – Болеше

Мислите прозират бавно и нежно от всяка част на тялото. После влизат в дробовете и ги изкашляме като болка. Вътре в нас бушува пожар, който поглъща свободата на чувствата. Честотите на душата се усещат като радиационно лъчение в новите стихове на Боряна Богданова.

Александър Арнаудов

 

Дантела

мислите за теб са дантела
празни и нежно прозират
на дупки изгубени
а възбуждат
спускам се в теб
и по мен се разстилат
разкъсвам ги
голи са
и убиват

 

Хрип

в дробовете ми влезе
а отляво тупти
много (не) се върнаха
където отиваш
а място за теб там
не може да има
с отровена болка
навън те изкашлям
от всичко във мен
само тя ти отива

 

*

по малко
взимам си
от честотите
във душата ти
която чуваше
единствено
балади
и разпадите ѝ
хранеха
скръбта ти

 

Болеше

Стъкълца убиват ме.
Не смея да ги преживея.
Преглъщам ги за миг.
Виж как удавям се в сълзи.
А сок от грозде са.
Отдавна ферментирал.
Така ранимо обичаше ме ти.
Не съм ядосана.
Парченцата не са от твойто тяло.
Нашата любов прозираше и отпреди.
Гола беше. Скочи. И на прах е вече.
Тя себе си уби. А аз започвам отначало.

 

Пожари

сбогувах се много
сбогувах се кратно
толкова пъти бях
мен минус теб
а ръцете ми вече
в ръждиви пожари
събличат тъги
и оставам една
времена от преди
нахлуват в кръвта
затворът нима
е бил свобода

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments