Стефан Вангелов – Остатъци

Любовта е вечна като остатъците от себе си. Когато съдбата ни е заровена в празния лист на живота, сърцето е руска рулетка, в която никой не иска да оцелее, за да остане сам. Представяме ви последните стихове на най-младия редактор на електронно списание „Нова асоциална поезия“ – Стефан Вангелов от град Пловдив, който взе участие в четенето на групата в столицата на Източна Румелия миналия месец директно от абитуриентския си бал.

 

заровиха съдбата ни
в празни листа
които света не помни
самотата е временна
за нас двамата –
завинаги
всички се молят
да имат
това което
означаваше за мен
но никой не може
да има всичко

 

остатъци
обичам когато
вятърът те отнася
бавно и по малко
и оставя картина
на всяко идване
за да мога
да направя галерия
без спомени
и да идва
до момента в който
остана напълно сам
и само навиците ми
сочат присъствието ти

 

*
само рози и други спомени
откриват деня
вместо изгрева
парадът на любовта
с всичките му страхове
мечти за вечната
обещания за вярност
и още атракции
намиращи се
в безкрайните пространства
на моята мисъл
в твоето сърце

 

руска рулетка

надявам се
на шанса
да ме застреляш
още един път

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments