Диана Димитрова – Гилотината

Животът свършва като многоточие, защото патроните на думите са истински. Любовта е смъртна присъда, която застига всеки чужденец от самотния остров на сърцето. Поезията слага края и оцелява в най-новите стихове на Диана Димитрова.

Александър Арнаудов

 

*

любовта е смъртна присъда
а французите са измислили гилотината
смърт
еднаква за всички
оцеляват само палачите
пиейки в някоя кръчма

 

*

а сълзата образува кухината
която само тишината може да запълни
за да се превърне в черупка
когато сърцето ти спре да бие
за мен

 

*
любовта е уличница
животът е бардак
си мисля
докато се лакирам
за среща с тях

 

*

смърт
крещеше множеството
милост
промълви сърцето
страх
отвърна любовта

 

*
чужденецът
от самотния остров
наречен сърце
гони всички любовокрушенци
а нощем плаче за тях
чужденецът си ти
Робинзон
и си обречен на вечно неслучване

 

*

с детето в мен сме приятели
с жената се гледаме подозрително
с мъжът си говорим на копеле

с поезията все се преследваме
разделяме
обиждаме
присмиваме се една на друга
играем си на руска рулетка
патроните са истински
печели тя

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments