Велислава Кандова – Тъжно хоро

Лутаме се в пожарите на любовта, докато Бог ни се смее. На върха на нашите чувства стоят трупове, които играят тъжно хоро с дъха ни. Последното нещо, което ще видим е залезът в очите и емоцията  в най-новите стихове на пуф-паф – Велислава Кандова.

Александър Арнаудов 

 

 

*

Смъртта
е тъжно хоро
на което се хващаме
с първия дъх

 

Признание

Оттатък
има само
презряно
безвремие,
ни мост,
ни поща,
ни сънища.
Има
само една
дълга
прозявка
и аз
съм я виждала.

 

Слънце

трупове
брадати мъже
катерят върха
бог се смее
и почерня лицата им
катранени спускат устни
по чакъла
рисуват с лютеница
пожарите на любовта
вятърът шиба
ожесточено
а те се хилят
и махат
без пръсти
няма как да погалят
наболи бради
идват нови
качват се слизат
а тия полегнали
крият се с шепи
от слънцето
мирише им на топъл
козунак

 

Връх
по труповете се ориентираме
за правилната пътека

 

херпес

движиш се по нерва
всяка пролет
когато облаците загърмят
а аз се свивам под възглавницата
в опит да не те слушам
блъскането по прозорците
грохотът от разпадащите се ръце
залепваш ги по студеното стъкло
плачеш, отлепваш
дланите ми притискат бузите
а ти жужиш
и ме разлагаш

 

Three coins in the fountain

Капе ситен дъжд
над крепост
от лъжи
и прегорели рози
Просяк се загръща
криейки лика си
от лампа
Любовният вятър
разкрива
язвите
по лъжливия
му език
Глад и жажда
за секс
мори го
Помни
червилото
оставило
последен отпечатък
в подножието
Страстта
между
краката й
угасна
Вярваш
че хвърлила ти
монета
ще се завърне
Чуваш
леко гласа й
Остани си със здраве!

 

Облечени

В очите ти
Намирам
Залезът
без утрото

 

Ти

дългият глад
за любов
е най- сигурната
опасност
от храна
за времето

 

Аз

дългият глад
за любов
е най- сигурната
смърт

любовта е храната
на времето
отсъствието
най- бавното
изтичане

 

Буря

Няма те,
намъквам се
в дрехите ти.
Син мек пуловер
с ръкави,
дълги почти
до земята,
мастилен вехт
панталон
с въже наместо
колан, дълъг ми е
като
сватбена рокля.
Влача,
но чувствам уюта
и мириша на теб,
на работа,
и на студ,
и до някъде
и на куче,
от ония самотните.
Чакам те.
Бъркам,
с малката шепа
у джоб
на корема,
там,
бикините
на колежката,
скъсани.
С въжето
от кръста
посрещам те.

 

Пасторално

Мъжка мечта

Очи пълни
С яйца
Глава
Празна

 

Лозунг на бардак

Не на онанизма!
Пролетарии
От всички земи
Съвкуплявайте се

 

*
Ако някой
Знае
Какво
Е любов
Нека
Хвърли
Първия
Камък

 

*
На всички
Ви се чука
А плачете
За любов

 

*
Косата ми е по теб
разпиляна
събираш я, стискаш я
крия доволното си лице.
Прехапвам устни
до червено.
Преглъщам огнените езици
напиращи да се плъзнат по теб,
по бялата ти кожа,
да прогорят местата,
по които оставям
отпечатъците си.
Езикът ти
рисува в съзнанието ми мъгли
и аз потъвам с него
С нокти
се задържам за последен път
преди края
преди края
преди края
Лампата свети в бяло
разплитаме се
още по-сами
и чужди

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments