Павел Павлов – Писмо от отвъдното

Всеки път ни води там, където ни няма. След края се връщаме обратно при Апокалипсиса. Пращаме писма от отвъдното и обичаме само тишината на сърцето ни. Всички млечни пътища водят към Рим, между живота и смъртта, в най-новата публикация на Павел Павлов.

Александър Арнаудов

 

Апокалипсис

От началото
на атмосферата ти
те замервам
с падащи звезди.
Докато
не ми паднеш,
като Апокалипсис.

 

Козирог

Пътят ми
е там,
където няма
път.

 

Писмо от отвъдното

Усмивката ми стои добре,
върху без изразното лице.
като картина,
закачена на криво,
върху гола, облъскана стена –
лош фалшификат, на който
се любуват само паяците-
защото я гледат на обратно.
И все пак,спускат нишки,
от миглите ми.
Опитвайки да изтъкат завеса,
за да скрият тази гротеска от света.
Мълча.., мълча…, мълча…
Страх ме е,
да не налапам някоя нишка,
и да се задавя по средата на представлението.
Чете се в мълчанието.
А мълчанието копае гробове най-добре,
и точно по мярка.
И завесата пада точно на време,
за да ме избави от сценичната треска.
От какво ме е страх…?
Мълчанието така уютно
е застлало гроба.
А аз, така успешно, не задавил се,
с единственото-обичам те.
Като на изложба на модернист-
близки се нижат около мен.
,, Любуват се“ – с мълчание.
И както се разправяше в един виц-
от изложбата на модерниста,
единствената продадена картина-
плана за евакуация от сградата…
На всеки убягва гледната точка на паяк.
И с по една шепа пръст-
завесата пада.., пада…, пада…
И всички цветя за мен-
главния актьор в този ням спектакъл.
Свалям тленния си грим-пир за червеи.
И оставям автографи във сърцата ви-
завинаги.
Обичам ви.

 

*

В бардака няма график,
няма часовник, чорапи,
бикини и корсет.
Единствената уличница
е тишината,
смъртта е сводник.

 

Спящи красоти

Ти от смъртта,
аз от живота-
сънуваме се.
Някъде по средата
устните ни пресъхват-
в опити да се събидим.
Само целувката
е наяве.

 

Деца

Събираме бенките си,
в бурканчета,
като светулки.
После
ще загасим светлината
и ще рисуване
млечния път
под завивката.

 

*
Всички пътища
водят до Рим,
а моят все
при тебе
ме води.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments