Людмила Дукова – Отплаване

Стиховете на Людмила Дукова отплават като писма в бутилки за Бога – под открито небе, в откритото море на безкрая.

 

Отплаване

не морско
съм мъжко момиче
капитане

и ето
съм в открито море
под открито небе

като в лодка
не
като писмо във бутилка

 

Приключение

без да съм морско момиче

по гребена на вълната
по гребена на вълната

към тебе
до теб
и оттатък

после оня пуска кучетата
и ни подгонва
в разни посоки

 

Разходка с лодка

дълбокото
в Софийското море
си иска капитана от Созопол…

 

Терапевтично

по леглото съседно
само намека ще прокрадна
в мисълта ще заседна
ще заспя
ще припадна
ще съм тук и оттатък
ще съм проста и сложна
ще съм сън многократен
непосилно възможна
и така всяка вечер
всяко утро
и пладне
излекуван и вечен
ще ме викаш обратно

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments