Иван Пецев – Като милионите на Полък

Сънят е еднакво далеч от сърцето и от надеждата. Разливаме чувствата си, до дъното на собствената ни обреченост. Представяме ви дебюта на страниците на електронно списание „Нова асоциална поезия“ на Иван Пецев, който чете за пръв път пред публика своите стихове по време на апокалипсиса в Пловдив – майската Революция на тъгата на НАСП. 

Александър Арнаудов

 

TENEBRIS

В съня ми
изкуплението се крие в размаха
на две гарванови крила
и под кривите клони
на покълналия от черната ми кръв
дъб
тихите ти молитви чакат търпеливо
да се науча пак да летя,
а аз съм далеч,
толкова далеч от
всяка твоя надежда и от това,
което някога бях.

 

КАТО МИЛИОНИТЕ НА ПОЛЪК

Разливам се в черни нюанси
по празните им тела
и се стичам бавно надолу
към дъното на платното,
към дъното на всеки сантиметър
от собствената ми обреченост
търсейки съвършенството
в празнотата между отделните нишки.
Търсейки теб, единствената боя
в палитрата ми от илюзии

 

*

издигал съм в съзнанието си малък Рим
и по не чак толкова невинните му площади
съм поставял развратни скулптури
на нежния ѝ силует
по чийто изящни форми
втренчен всеки демон в този град
е стигал до пълна лудост

срам ли

срамът от похотта оставих измазан
по стените на Ватикана

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments