Ерик Давидков – След мъглата

Някои плуват срещу течението на болката, а други просто се давят в извора. След това кожата изсъхва, там където гълтаме красота и се чувстваме обичани – на дъното. Накрая търсим изход, но има само врати в съня, от който няма да се събудим. Така преглъщаме сърцето на всеки ред в най-новите стихове на автора на култовата стихосбирка Leviathan – Ерик Дана Давидков.

Александър Арнаудов

 

КОЖА
за МАРИНА АБРАМОВИЧ и ЛУСИЕН ФРОЙД

детството облича мириса на бели рози
изсъхнали в бутилка от водка
на дъното
се чувстват обичани
за наше удоволствие
гълтаме красотата

да ги топли и поддържа свежи
казваше баба ми
да се чувстват обичани
всяка вечер
двамата вечеряха само мандарини
с кожа която като я сложеха
на старата печка на дърва
започваше да пука изпарява
и изчезва
в тяхната стая
изяждам вътрешността
в студената стая
където очите ми
ме наблюдават от нощните им шкафчета
където преди
ги оставяха

слагам няколко дърва
в тялото
взимам живота на топлото желязо
взимам листо от розите
паднало до бутилката
и го поставям върху сърцето

бавно изсъхва
сънят
прегърнал гробът ми

 

CINÉMA VÉRITÉ
след ДЖОН АШБЪРИ и ХЕНИНГ МЕНКЕЛ

Щастие е омар,
играещ шах.

два дни преди да замина
имах сън
за двама братя
(в края на съня – един)
единият си съблече дланите върху очите
вторият стъпи върху дим на студения под
първия отвори врата
очакваше да види
края на съня
съвсем сам
врата след врата
видя себе си
без никакъв завършек
се отказа
облече се във вълна

между вратите
се събудих
умрях и тръгнах
ден по-рано

да съгрешиш  с образа на огледалото
е любов
просто горчива

 

ARTE POVERA ЗА ОБЩИ НОСТАЛГИИ И ТЪГИ

След мостът, идва мъглата,
след мъглата, ще падне дъжд,
след дъжда, температурата се променя.

Преди свличането на тялото,
температурата се променя,
преди мъглата, сняг покрива моста,
преди моста, тялото се изви.

След като птицата бе умряла,
тя стана част от колекцията,
след като тялото падна, стана част от колекцията,
преди плодът да се скапе, пристигнаха червеите.

Преди птицата да умре, не бе ценена,
преди тялото да падне, колекцията не бе планирана,
след построяването на моста, червеи бяха в мъглата.

Преди наводнението да бъде заснето, бе облачно.
След извивките на тялото, вълните оформиха жена.
Преди гърдите да се вкаменят, зърната й станаха пясък.

След като бе положена върху камъните, Бог помили косата й.
Преди камъните да станат на пясък, времето нямаше значение.
След откриването на електричество, змиите гърчиха в протест.

Преди града да се разпадне, тялото се изви,
след болката, тялото стъпи върху тънък лед,
преди температурата да се промени, тялото – непроменено, но разрушено.

Измежду преди и след бе пътека от камъни,
в средата на езеро, водеща до тялото на жена.

В тази жена никнат плодове, и трохи, и месо,
почва напоена с олово, податлива на болест, на инфекция.
Почва от която птицата ще изтръгне червей и ще излети, набързо.

Ако жената плава с течението, ще достигне лек за болката си.
Ако реши да плава срещу него, тогава може би ще достигне изворът.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments