Княз на Тишината (Иля Кормилцев, Вячеслав Бутусов, Ендре Ади: превод от руски – Денис Олегов)

Наутилус Помпилиус са бащите на мрачната лирика в руската музикална сцена. Групата възпява триумфа на болката, самотата и обречеността на личността. Депресивните и даже деструктивни текстове на поета Иля Кормилцев в комбинация с плътния тембър на вокала Вячеслав Бутусов формират почерка на групата от Екатеринбург, под чието влияние са израснали изпълнители като „Сплин“, „Агата Криси“ и Земфира. Заглавната песен на четвъртия албум на групата „Княз на тишината“ е по стихотворението на унгарския поет Ендре Ади „Пред княза на тишината“, а друг хит на групата „Звяр“ е по текст и музика на вокалиста Вячеслав Бутусов.

Денис Олегов

 

Звяр

Вячеслав Бутусов

Аз гледам в тъмнината, аз виждам огньове.
Някъде в степта се разгаря пожар.
Аз виждам огньове, виждам пламъците на кладите.
Това значи, че тук се крие звяр.
Аз го подгодних; толкова лета, толкова зими.
Намерих го тук, в тази степ.
Слушам воя под себе си, виждам сълзи в очите.
Това значи, че звярът е почувствал страх.
Гледам в тъмнината, виждам огньовете.
Това значи, че някъде тук се крие звярът.

Той, знам, не спи. Прекалено е силна болката.
Всичко гори, всичко кипи, разгаря се огънят.
Аз даже знам как боли в гърдите на звяра.
Той върви, той хрипи. Познат ми е този вик.

Вървя кръгом в тъмнината. Там, където се чува смях.
Това значи, че сега, за звяра е край.
Няма да чакам утрото, за да видя как той
пробуден от съня, ще стане друг.
Няма да чакам утрото, за да не прахосвам повече сили.
Гледай към звездата, тя сега е твоя.
Искрите таят в нощта, звездите освещават пътя.
Аз летя и ми е тъжно в тази степ.

Той вече здраво спи. Прекалено сладка е болката.
Не гори, не гори – утихва огънят.
Когато утрото изгрее, той с последната звезда
ще се вдигне на път, ще полети след мен.

Когато изгря утрото, нощта се успокои.
Не заплашваше с нищо, само се отправи встрани.
Той още здраво спеше, когато слабо потрепване
помръдна в гърдите. От небето изля се дъжд.

Той още здраво спеше, когато утрото изгря.

 

Майката на боговете

Иля Кормилцев

Ще ти разкрия най-страшната тайна.
Аз дълго мълчах, но сега съм готов.
Аз съм създател на всичко, което виждаш наоколо.
А ти, моя радост, си майка на боговете.

Този град на убийци, град на курви и крадци
съществува докъдето ние вярваме в него.
А открием ли очи – и него вече го няма
и ние отново стоим в началото на вековете.

Майко на боговете, разхождахме се цял ден
под ръмящия дъжд. Мокрите ти дънки
на топка лежат на пода.
Да се заемем по-бързо за работа.

Ние вече за кой ли път създаваме този свят,
търсим отново имена на зверовете и цветята.
И въпреки всичко побеждава любовта.
Така ще зарежем всичко и ще запушим, майко на боговете.

Аз се раждах сто пъти и сто пъти умирах,
аз гледах в картите – дяволът няма
козове, те влизат в дома ни,
но какво ще ни направят? Ние с теб сме безсмъртни,
майко на боговете.

 

Княз на Тишината

Ендре Ади

По лунната светлина
блуждая, подсвирквайки,
но само да се оглеждаме
не сме длъжни.
Ходи, ходи, ходи
след мен жив
в десет сажена
най-добрият княз –
князът на Тишината.
Най-добрият княз –
князът на Тишината.
Моят княз –
князът на Тишината.
Моят княз –
князът на Тишината.

И горко ми ако
изпадам в безмълвие
или се спирам
на лика на луната.

Стонът на треските
разруши…
Стонът на треските
би ме разрушил,
разрушил моментално
най-добрия княз –
княз на Тишината.
Най-добрият княз –
князът на Тишината.
Моят княз –
князът на Тишината.
Моят княз –
князът на Тишината.

 

Самотна птица

Иля Кормилцев

Самотна птица,
ти се рееш високо
в антрацитово небе
на безлунни нощи,
заобикаляйки в тревоги
скитниците и кучетата
с красота и размах
на крилати рамена.

Ти нямаш птиченца,
ти нямаш гнездо.
Теб те привлича незримата
за света звезда.
А в очите си имаш
неземна печал.
Ти си силна птица,
но ми е жал за теб.

Самотна птица,
ти летиш високо
и само безумец
е бил способен
така да се влюби:
След теб да се въздигне,
след теб да се въздигне,
за да загине с теб,
заедно с теб,
заедно с теб,
заедно с теб…

Черен ангел на печалта,
нека си починем!
Да поседим на клонките,
да помълчим в тишината,
че на такова небе
не си струва
да рухнем на камъка
ти или аз?

Самотна птица,
ти летиш високо
и само безумец
е бил способен
така да се влюби:
След теб да се въздигне,
след теб да се въздигне,
за да загине с теб,
заедно с теб,
заедно с теб,
заедно с теб…

 

Криле

Иля Кормилцев

Ти сваляш вечерната рокля, стоеки с лице към стената
и виждам пресните белези на гладкия като кадифе гръб.
Искам да плача от болка или да се забравя в съня.
Къде са твоите криле, които толкова ми харесваха?

Къде са твоите криле, които ми харесваха?
Къде са твоите криле, които ми харесваха?

Някога имахме време, сега имаме дела
да доказваме, че силният яде слабите,
да доказваме, че саждите са бели.
Ние всички загубихме по нещо в тази безумна война.
Между другото, къде са твоите криле, които ми харесваха?

Аз не питам колко пари имаш,
не питам и колко мъже.
Аз виждам, че се боиш от отворени прозорци
и горни етажи.
И ако утре се разпали пожар и цялата сграда бъде в огън
ще загинем без тези криля, които ми харесваха.

 

Искам да бъда с теб

Иля Кормилцев

Опитах се да избягам от любовта.
Взех остър бръснач и го наточих.
Скрих се в мазето и рязах
кожените колани, стягащи слабата гръд.

Аз искам да бъда с теб.
Аз така искам да бъда с теб
и ще бъда с теб
в стаята с белия таван
с право на надежда.
В стаята с гледка към огъня,
с вярата в любовта.

Твоето име отдавна стана друго.
Очите завинаги изгубиха цвета си.
Пияният доктор ми каза, че теб вече те няма.
Пожарникарят издаде справка, че домът ти изгоря.

Чупех стъклото като шоколад в ръка.
Рязах тези пръсти затова, че те
не могат да докоснат теб.
Гледах тези лица и не можех да им простя
това, че те нямат теб и могат да живеят.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments