Венелин Бараков – Изкуството да се живее

Изкуството да се живее е изкуството да се умира –  за възкресението отвъд в самота, любов и смирение. Когато сълзите никога не свършват, вечността може да е единствено радост. Стихове не от този век и свят – представяме ви чудесната християнска поезия на Венелин Бараков. Поетите и хората могат да бъдат напълно съвременни, само когато нямат кой знае колко общо по дух с времето, в което живеят.

 

смирение

мир
със света
и със себе си

 

сълзите

не свършват

 

обич

синоним
на думата
грижа

 

самота

един
срещу друг

 

самота

пиша
за теб
не ме е
страх

 

самота

където и да отида
където и да се скрия
рано или късно
ме намира

 

душата ми

жадува
приятелство
душата ми жадува
по-далеч от шума

 

прозрения

започнах да щадя
себе си
да бъда
милостив
да обичам
хората
всички живи
същества

 

съдба е

да се родиш
мъж или жена
другото
е сърце

 

изкуството да се живее

взимам уроци
полагам изпити
всеки ден
се готвя

 

любов

опитвам се
да ти кажа
много
с думи
никога не ми достигат

 

планове за бъдещето

между намерението
и изпълнението
има цяла крачка

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments