Нина Нончева – Крадец на души

В памет на любовта, крадем душите на всеки, когото обичаме. Липсата на някого ни кара да преминаваме отвъд сърцето и да стигнем до самите себе си. Лириката на Нина Нончева плува в реките на неговата кръв. В новата й публикация пазим един цял живот (или минута) мълчание за любовта. 

Александър Арнаудов 

 

*

В памет на любовта ни
нека запазим
един живот мълчание

 

липса

стиховете ми благодарят
че те няма

 

хляб

едни ми даваха
цял докато
аз търсех само трохите
в теб

 

туптене

при мисълта за теб
пепелта от сърцето
ми се разпръсва
отвъд

 

момиче с хриле

кръвта от раните ми
се превърна в река
по нея плувам
към теб

 

глупост

изпразних кутията цигари
шишето уиски
не и теб

 

крадец на души

нов вид сайдер
с вкус на кръв и парченца сърце

 

пожар

заливаш страстта ми с вода
аз още горя

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments