Сърцето губи битката, за да победи любовта. Тя опожарява крепостта на душата ни и я превзема. Остава ни само да преживеем спомените си отвъд живота и така да намерим себе си. В новата си публикация Десислава Славова ни разказва за агоналния кръстопът на спомените и сърцето.
Александър Арнаудов
*
гледам те
като опожарена
крепост
прелиствам
лицето ти
за отминали
сражения
напускам
те на прага
на превзетото
ти сърце
*
разглоби ме
и ме събра
цяла но
счупеното
си остава
счупено
дори с
една нова
любов за
поправка
*
колко изтъркано
е всичко
напускащата
ръка
разминаването
всичко е
премислено
всичко е
казано
остана само
обич за повличане
остана само
да ми липсваш
*
свличам те
като студена
война от
сърцето ми
облегнат на
всички мои
изгубени битки
палиш свещ
за несъстоялата
се победа над
любовта
*
все така
вървяхме
сред потрошени
белези и
тлеещи рани
дано след
счупеното
няма остатъци
за доизживяване
*
толкова
проиграна
любов на
рулетки
спечелихме
нашата на
залог срещу
живота и я
загубихме
срещу себе
си
*
не си
по-истински
от спомена
ми за теб
*
две крачки
е пресечката
от сърцето
ми до дома
ти
две крачки
е пресечката
от сълзите
по кожата
ми
до отпечатъците
от твоето
дихание
*
този град
ни помни
историята
усмивките
разкаянията
казвам му
сбогом до
първия спомен
зад ъгъла
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018
