Мария Стоянова – Демонът на дните ми

Любовта ни води през деветте кръга на ада всяка секунда, в която се опитваме да се скрием в тъмното. В най-новата си публикация Мария Стоянова ни изпраща отвъд границите на разума, за да открием демоните, които са с нас през всички дни на живота ни. Крием сърцето си в кутията на Пандора, защото Ноевият ковчег е само за самоубийци – Мария прошепва най-хубавите си стихове, на тези които не се страхуват да обичат. 

Александър Арнаудов 

 

посипваш с мълчание
думите ми
и не знам
умиране ли е
или
миг преди
друг живот

 

за да те убия
стрелям с любов
в себе си

 

морето
солените сълзи
на обидата
отмиващи светлината
на песъчинките – души
завлечени на дъното
до деня на потопа
който ще ги спаси
в ноев ковчег
за самоубийци

 

най-хубавите си стихове
няма да напиша
ще ги прошепвам
на друг
на някой
който не се страхува
да обича

 

кутията на пандора

прехапвам
въздишките си
прибирам в кутия
сърцето си
оставям го
пред вратата ти
подарък е
за рождения ти ден

 

любовта ми
е на антидепресанти
с несресани илюзии
в косите
с белязано доверие
в очите
преглъща сухотата
с празни обещания
подрежда хаоса си
в дом потънал
в прах от безразличие
с треперещи ръце
рисува демона
на дните ми

 

свалям всичко
от себе си
оставям само
дрънчащите гривни
на ръцете си
за да може
всяко мое погалване
да е звук
да го чуваш
когато мислиш
че си ме изгубил
да ме познаеш
когато ме търсиш
отвъд

 

любовта е жертвоприношение

тук съм
пред олтара ти
на който оставям
най-сладкото от дните си
най-нежния шепот на устните
зареяна усмивка в очите ти
най-струнните докосвания
от прозрачните ми пръсти
бледи заради кръвта
изтичаща от тях
по улеите стигащи нозете ти

любовта ми е жертвоприношение
обагрящо в червено
каменното ти мълчание

 

любовта боли три пъти
веднъж
от пронизващото съмнение
втори път
когато усетиш измяната
трети път
щом оскъдицата ѝ те разруши

ако те е боляло
три пъти
по три пъти
минал ли си
през деветте кръга
на ада

 

извървяваш ли тъмното
в детските приказки
нежелан
не осъмваш ли
търсещ се в стихове
подреди ли си мислите
както правиш със стаята
любовта не измисли ли
щом осъмна с измяната
ти си аз
аз съм ти
ще те пиша до края си

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments