Митко Ламбов – О, православен мед

Митко Ламбов разпъва на кръст сърцето си за православието, както и последното – за да го побере в сърцето си. Силна като младо вино за Задушница, поезия, която всеки от нас независимо от езика и мълчанието си рано или късно пише, когато тук е отвъд.

 

*
О, православен мед,
защо горчив си за света
и нещастен в своята гордост,
не са ли твоите пити
налюбени до кръв от будители
– мирó за меч и клей за битки,
съчувствието ти не е ли събрало достатъчно проходи от цветя,
не си ли литургия
за хилядите старци,
открили в теб преживяна радост,
че се връщаш и разкъсваш прозявката на пещерите,
от чиито ехо оглушавам.
О, православен мед,
по-тежък от планета,
познах те в онази пъпка,
която превръща снега в пролет,
но осеян е от плодове
пътят към мъртвите ни майки,
а в кладенеца на нощта
момчета потапят луни,
увисват като мечове
над изоставен стон в небето
и залутани на детството в тревите,
не посяли още, още не поливали,
готови са да окосят
разцъфналите билки
по границата с паметта.
О, православен мед,
защо прозрачният ти дух
оплаква на виелици лицата,
мъката ти от три реки
потича в смола
с цвят на прокуда,
завършените ти стремежи
достигат съвършенност,
но не и магията на Dolce Vita,
а безсънните ти зеници
са забравен остров за пчели,
и дочувам плача на светлинки
в превъплащения погребани,
и откривам ,че няма в тлъсти бузи
думи с ноздри на коне,
виждам как узряват
по дъното рекликви,
как намират покой
изпразнени облаци
в безпокривни къщи
и как метеоритите по моята земя отлитат в гълъби за песен.

О, православен мед,
защо горчив си за света,
а вечността
е химн от съболезнования.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments