Анелия Велева – Говори ми се малко за любов

За нас е удоволствие да представим стиховете на Анелия Велева – нейна първа публикация на страниците на нашето електронно издание. Авторката е родена в Силистра, 1956 г. Била е преподавател по български, литература и френски език. От 27 години живее във Франция. Директор е на две издателства – „Littérales“ и „Gammagramme“. Пише, превежда и издава съвременна поезия.

 

*
във влака на път за Лондон
ръцете на всички пътници са заети
с компютри и смартфони

моите ръце смирено почиват
в скута ми

главата ми е изцяло заета
с тебе

 

*
да устоя ли на лавината от адреналин
която залива всичките ми клетки ден и нощ
при мисълта за теб

плиткоумен въпрос

 

*
не съм и предполагала
че ще започна да уча нов език
на тези години
френският е тъй уютен за любов

с тебе
той ми е недостатъчен

 

*
ти открадна 40 от годините ми

не възнамерявам да подавам оплакване
в районното управление

 

*
моля те да ми говориш на родния си език
особено когато обичаш тялото ми
прекрачвам непознати земи и територии
губя се

 

*
светлината на погледа ти
е неизлечимата ми адикция

 

*
любимите ни поети
Джон Милтън
Фернандо Песоа
и ние самите

 

*
литературата на любовта ни е чиста поезия
френска

 

*
често произнасяш „ш“ вместо „ч“
когато се опитваш да ми кажеш обичам те на български
не те поправям
ти си единствен
който ме обиша така

 

*
обичам гласа ти
казваш
докато очите ти
се затварят

 

*
между отвъдната светлина
която излъчва неотдавна починалия ми мъж
и слънчевата
която си ти
не усещам земното притегляне

 

*
бъдещето ни иска
казваш

аз се стремя само
към безграничността на сегашното
ни

между две ласки

искам да те отворя цялата
да вляза в тебе
да съм ти

 

*
пиша ти
пишеш ми
всеки ден
по много пъти на ден

татуираме
чувствата си

 

*
милвам лицето ти
докато спиш

на кралска възраст си
а приличаш на млад принц

целувам
ноктите на ръцете ти

 

*
в липса съм
на това което живееш без мен

ми казваш по телефона

 

твой SMS

постоянно мисля за тебе
и забравям всекидневните неща за правене
забравям за света наоколо

 

в прегръдките ти

приличаш на топъл кроасан
на ароматен сладкиш
на ванилови лакомства
искам да преям от сладостта ти
да ми стане лошо от ядене
да припадна
от захарна кома

 

в дневника ми

никакво желание за писане
оставям се на усещането за щастие
което се инжектира на импулси
във вените на живеенето ми

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments