Васил Прасков – Road movie

Най-хубавият road movie е, когато животът преминава като лента пред очите ти, за да се изниже окончателно в нищото и след края му остане само единственият му зрител – сърцето. Стихове на Васил Прасков през мъртвото лято на юни, чийто любим кинорежисьор е Бог.

 

студ

шофираш сърцето ми през зимата

фаровете са загасени

само снегът и аз знаем
колко те обичам

 

три минути преди апокалипсиса

„мамо, ето го морето“ –
тригодишно циганче
сочи езерото суходол
от прозореца на 111

 

бягство от училище

поетите са облаци
в гащи
които свалят
пред думите
а после пишат поезия
в учебниците по литература

 

софия

някой ден
по тези тъмни улици
няма да се разхождам
аз
а смъртта ми

 

небе

всички самолети
които не пътуват към теб
отиват в ада

за птиците не знам нищо

 

живот

това затишие
не знам преди
или след буря

или е бурята

 

сънуваме
един и същ сън

ако е кошмар
е любов

ако е любов
е щастлив

 

любовта е петък
в който се връщаш
от война
мъртъв

 

мъртвите полицаи
подпрени на патрулките
говорят по работа
април се къса по шевовете
лицето ти променя приятелския огън –
един наркоман по-малко

 

на маса

косата на вълка гори
хамалите пушат
изнасят мебелите на слънце
сънуваш че си жена
после казваш
просто бях жената
и сядаш на тенис масата
гледам маратонките ти
ослушвам се за цивилния свят
сърцето е пет на нула
забиваш от сервис

 

целувка с език

нежността ми бави думите
гласните окръглят зърната
съгласните сладнят в устата ти
между пръстите ти има удивителни
когато стъпваш по въздуха
целувам страха ти

 

любовта
е парк
в който
всички ексхибиционисти
са ангели

 

вече нямаш страх от асансьори

забравям да те ближа
между етажите на съня
да лазя
в небето на кожата
да изкачвам
потните ти длани

 

грешки на растежа

каза ми че искаш да заминеш
да се биеш за ислямска държава
защото няма невинни
а аз съм роден в годината
в която е убит пазолини
и още не мога да карам кола

 

боси

влизаме в магазина за обувки
пробват се само с чорап
но имам чувството че продавачките
гледат на това през пръсти
лъжа се
на излизане си говорим
че живеем в свят в който
хората повече никога няма
да са девствени преди брака

 

45-и номер

в събота
пневмонията мирише на орехи
дъждът вали
по найлона на балкона
гледам руска телевизия
:мъжете се къпят
носят дълги жълти джапанки
един евреин когото
ще нарека йохан
чете книга и се усмихва

 

нещата от живота

между брулени хълмове
и девет седмици
и половина
аз съм горе
на черешата

 

въздушна атака

парашутите паднаха в снега
полицаят пие чай
дано всички са мъртви

 

walk away

всяка събота
дядо ми заспива завинаги
и се събужда без ордените си
защото през 2017-а година
втората световна война
още не е започнала

 

магистрална проституция

събират нощем архитектите
разпръснатите стълби из града
затова сънуват – лактите си ронят
пресичат ги коли и котки
умират само по веднъж

 

три цвята:червено

аз не можах да се спра
ти не можа да се спреш
после си казахме
че е било
катастрофа

 

song to say goodbye

аз и ти
сме смъртта
на две скорости
и всяка от тях
си мисли че е
първата

 

варварите на кавафис
не дойдоха

дойде смъртта

но все пак колкото можахме
се обичахме

и това бе някакво решение

 

софия

този град е невидим
побира се в сърцето на дете

в него никой не обича
в него никой не обича
в него никой не обича

нещата които правиш в софия
когато си мъртъв

 

бялото слънце на пустинята

в пустинята на поезията
не срещнах никъде любов

 

морска болест

в окото на плувеца
като болно животно
февруарският плаж се смалява
над морето където копаят окопи
шият звезди

 

обичам те

мислех че любовта ни
ще остарее красиво и бавно
като нощ на музеите
а тя още не е дошла
като денят на Страшния съд

 

да разкараме
ненужните подробности
като живота –
смъртта е вратата
зад която няма стая
а лятно небе
под което сме
двамата с теб

 

Бог

има само
две думи –
любов и смърт
едната от тях
е поезия

 

road movie

между ритъма
и транспорта
аз съм на твоя страна

насекомите издуват предния ти джоб

вляво е закачалката
вдясно са всички

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments