Ружа Матеева – Вярвам в смъртта на думите

Поезията вярва в смъртта на думите и възкресението на сърцето, а светлината е всичко останало. С удоволствие ви представяме най-новите стихове на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ – Ружа Матеева.

 

думи
просо пред човките
на човешките образи
не вярвам на думите
вярвам в смъртта им

 

градът лае
дъвче несвързани изречения
и абстрактни бръснарски ножчета
всяка минута
мачкам целофана на ума си
като празна опаковка
и настъпвам раздвоения му език
за да се събудя

 

някога умирах
от нарочните букви
хвърлени
в отворените ми вени
задушавах се
давих се
и накрая
заключих кръвта си

 

тишината заглади
перушината на гнева ми
но от теб капе кръв
цял живот строиш стена
отвъд която
остаряваш

 

махам се
от всеки смисъл
който ми приписваш
от всички представи
отровни като жила
от всички клаустрофобични
определения
щом толкова искаш
унищожавай
но за Бога
ограничи се
със себе си

 

защо дупчиш
още рохката пръст
изрязваш сърца
закопаваш ръцете си
пръстта е пътеводител на умирането
ако ти се живее
остави я
да изсъхне

 

превтаса тестото
на вчера
утрето не е замесено
днес се живее само`
и аз съм никъде
като въздух в обувката
на камъчето

 

позволи ми
да не съм нито пратеник
нито получател
животът и смъртта са едно
но в тялото са толкова
тежки

 

мракът
е черна точка
на челото на самосъжалението
светлината
е всичко останало

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments