Ивона Иванова – How to disappear completely

Започваме публикациите в апокалиптичния летен брой 12 на електронно списание „Нова асоциална поезия“ в стил Death in June с най-новите стихове на един от най-култовите му и радикални редактори – д-р Ивона Иванова. Адът – това не са само другите, но най-вече е – „аз съм“. Поезията на Ивона традиционно е истински наръчник по темата – как да изчезнем напълно в агонален опит да се спасим.

 

Hell is other people removing your cigarette

адът е да се запознаеш
с родителите
на самотата си
и те да те харесат за снаха

 

How to disappear completely

нали знаете
ако се обичате трябва да се ожените
това го казват всички разведени
аз още не мога да дойда на себе си замервам птиците с фасове
пристрастена съм към тъгата
чудя се какво ли е в главата ти
да те тръшне чумата дано

 

Plastic clouds

виждаш другите хора
как са се преебали в живота
и се радваш че не си ти
всички сме загубеняци
пластмасови мечти
задушават въздуха в системата ти
причиняват ѝ глобално затопляне
от което ще се излюпят
пиленцата на смъртта

 

дисоциация на чувствата

преструваш се
докато не го почувстваш
не можеш да объркаш повече
гледам през теб и виждам живота си
хиляди пъти по-хубав
без войни със себе си
без нарушаване на собствените закони

вече се вълнувам само
когато някой каже чел съм те

 

ретроградна амнезия

загубата на паметта
става по закона на Рибо
от най-новите спомени
към най-старите
как искам да не си в далечното ми минало
ще те забравя последен

 

тишина в антрето

не се замесвай
в моето тесто
в по-добрите вечери
задрасквам себе си
всъщност аз съм нищо повече
от обвивката
вътре отдавна няма нищо
както в къщата на дядо

 

Агорафобия

отдалечавам се от теб
имам чувството че мога
да бъда навсякъде
достатъчно адекватна
да се правя че съм част от това
липсвам само на ненормалници
толкова съм зле
че дори депресията ми е лабилна

 

Curb your enthusiasm

имаш желание за всичко
да страдаш сутрин
да бъдеш неразбран
емоционално оригинален
някъде по средата съм аз

искам да изляза от себе си
да изчезна без да липсвам
на никого
на теб ни най-малко
успешно ме смачка
знаеш ли колко ми костваше да го напиша

 

Altered state of consciousness

фейсбук ми говори на Вие
всички имаме камери
билети за концерти
желанието да не е понеделник
пий си отровата
докато не е станало късно
да задържиш себе си

 

Момчето си отива

всичко е тъжно сиво
и трудно за чуване
като в български филм
гледам нагоре
към светлото бъдеще
аз и ти
докато смъртта не ме изнерви

 

Fake plastic trees

There’s an empty space inside my heart
Where the weeds take root
And now I’ll set you free
I’ll set you free

Thom Yorke

редколегията на нова асоциална поезия
ви благодари за стиховете
и страданието
няма да кажем на никого
за рухването и самотата
само не спирайте

 

*
не ме търси по гари
влакове и подлези
бягам от тъгите
на непознатите
всеки ден се самоопознавам
приближавам се към чужди истини
без да имам никакви открития
спомени представи
за бъдещето без теб

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 12, юни, 2018

Comments

comments